За съжаление отдавна българското училище е загубило ролята си на храм на знанието

Здравейте, чета редовно публикациите Ви и тази от сутринта (Опит за смазване на "долния подстрекател" Грънчаров) искрено ме разтревожи. Надявам се вече да сте по-добре и лекарите да са успели да вкарат в норма сърдечния Ви ритъм. Мисля обаче, че човек като Вас, който се е отдал на учителстването с цялото си сърце и душа, и това му е призванието, няма как да има нормален сърдечен ритъм.

Знам го от опит, защото до неотдавна също работех в училище, при това близо 20 години. В последните две години се махнах от училище, но не защото ми тежеше преподаването, напротив, но трябваше да избирам между него и здравето си. И аз като Вас започнах да имам сърдечни проблеми - нарушен ритъм, екстрасистоли, колебания в кръвното налягане, невровегетативни нарушения и т.н, но това е неизбежно при хора, които вършейки нещо, влагат сърцето си. Знам, че рано или късно ще се върна в училище, защото и за мен то е призвание и ми липсва, но ми липсва не като институция, а като място на обменяне и отдаване на идеи, на съзидание.

За съжаление отдавна българското училище е загубило ролята си на основополагащ център, на храм на знанието. Там по-често се вихри бюрократщина, демагогия, търгашество и откровена простотия, а с това не се свиква. Е, поне аз никога не се примирих с факта, че хора, бедни духом, със спорни морални ценности, а някои и откровено неграмотни са оставени да работят с тези, които са бъдещето ни: нашите деца. И от всичко това боли, при това много, но ако влагаш себе си, сърцето и душата си, ако ти пука. Останалите трупат само стаж и така да се каже отбиват номера, но пък те... оцеляват.

Много мога да пиша за училище, това е болната ми тема, но няма да Ви досаждам повече. Искрено се надявам да се оправите и ще си позволя един съвет (който аз така и никога не можах да спазя): опитвайте се да пускате нещата да минават покрай Вас, а не през Вас. Опитайте поне и ако е възможно - щадете се повече.

Поздрави!

P.S. Мога ли да Ви помоля да не публикувате това в блога си, защото е много лично или поне да не изписвате фамилията, а само инициалите ми. Благодаря!

N.B.

Отговорих на горното писмо така:

Благодаря Ви за писмото; напълно сте права за всичко, споделям всяка Ваша дума. Слава Богу, инцидентът със сърцето ми тия два дни премина, сърцето ми спонтанно влезе в ритъм, което може да стане само с Божие благоволение. В Библията е писано: "Най-много от всичко пазете сърцето си: защото в него са изворите на живота." А относно публикуването на текста в блога искам да Ви кажа това: правя го не от суетност, а само защото ми се иска повече хора да се докоснат до смисъла, който намирам в текстове, написани от всички, с които общувам. Разбира се, дължа Ви извинение за това, че не винаги съм искал изрично съгласието Ви за публикуване, но в такива случаи съм пазил инкогнитото на съответния човек (поставяйки само инициалите му), което правя и сега.

Добави в Svejo