Първи прочетете от подготвяния сега януарски брой на сп. ИДЕИ

ИЗ СЪКРОВИЩНИЦАТА НА МЪДРОСТТА

Афоризми

Епиктет

Епиктет (на гръцки Έπίκτητος) е роден около 50 г. след Раждането на Христос в град Хиерапол, Фригия (област в Мала Азия), а умира в 138 г. в Никопол, Епир. Бил е първоначално роб в Рим, а след това сам се откупил и основал в Никопол своя философска школа.

На лекциите на стоика Музоний Руф в Рим често идвал и Епафродит, господарят на Епиктет, съпровождан от своя роб. Така Епиктет се „заразил” с философията. Твърди се, че когато показал бляскави философски заложби неговият господар му позволил (в свободното си време) да преподава философия на младежите в богати семейства. От парите, които те му давали за тия „уроци”, Епиктет успял да спечели достатъчно пари, за да откупи сам себе си от своя господар. И по този начин сам на себе си станал господар, т.е. станал свободен човек. „Беседите” на Епиктет, т.е. фрагменти от неговото учение, са запазени благодарение на записките на неговия ученик Ариан. Философското учение на Епиктет е образцово и оригинално изложение на идеите на античния стоицизъм.

Досега почти нищо от невероятно богатата мисъл на Епиктет не е било превеждано на български език, т.е. на страниците на сп. ИДЕИ Епиктет за първи път ще „проговори” на български. Имаме амбицията да преведем и публикуваме всичко, останало от него. Не само защото, по непотвърдени сведения, по рождение Епиктет бил роб, роден в земите на Тракия. А по-късно бил откаран, съвсем непълновръстен, във Фригия, а после в Рим. Казвайки това, сме далеч от мисълта, че Епиктет е „българин”…

А ето сега малка част от афоризмите, които ще бъдат публикувани в януарската книжка на сп. ИДЕИ:

... Владей страстите си – или те ще те владеят. Не се срамувай толкова от хорското мнение за себе си, а повече се притеснявай от истината.

Свободата е благо, а неволята – зло. Но изборът на всяко от тях зависи от нас. Това, при което за свободната воля няма място, не може да бъде подведено под нито едно от тия понятия. Но духът господства над плътта и над всичко, което принадлежи на тялото и няма свободна воля. Човекът със свободна воля не може да бъде наречен роб.

Съдбата е мрачен затвор за тялото и за душата. Този, който е свободен с тялото си и е несвободен с душата си, е роб, който е вързан телесно, но е свободен духовно – е свободен.

От телесните вериги на природата освобождава смъртта, както от бедността – богатството; но от духовните вериги се освобождаваме с една добродетел – със знанието, ученето и труда.

Срамно е за този, който прави сладки напитки от дара на пчелите – меда, и в това време със своя порочен живот прави горчив Божият дар – разумът.

Ако ни поканят на обед, ние ще ядем това, което ни почерпят. Ако някой помоли стопанина да му даде риба или сладкиши ще го възприемат за невежа. В живота обаче ние искаме от боговете това, което те не могат да ни дадат, искаме го, въпреки че при това сме получили от тях твърде много.

Болните са недоволни от лекаря когато нищо не им предписва, и мислят, че той смята тяхното положение за безнадеждно. Защо пък ние не постъпваме така по отношение на философа – не мислим, че той се е отчаял за нашето поправяне ако не ни дава никакви съвети?

Който е силен по тяло може да понася и жега, и студ. Така и този, който е здрав душевно, е в състояние да понесе и гняв, и мъка, и радост, и останалите чувства. (ДОЧЕТИ ДОКРАЯ >>>>>)

(Останалото от тази публикация, както и всички други статии от този брой можете да прочете в книжното издание на ИДЕИ, кн. първа, година трета, 2011, януари.)

Добави в Svejo