От няколко дни в свободното си време чета книгата на Джон Гатоу ОРЪЖИЯ ЗА МАСОВО ОБЕЗЛИЧАВАНЕ, издадена наскоро от издателство ИЗТОК-ЗАПАД. От същия автор в същото издателство малко по-рано излезе друга негова книга с така изразителното заглавие ЗАТЪПЯВАНЕ - скритата цел на държавното образование, от която публикувах един откъс, а също и анотация. И двете книги заслужават по-пълно представяне, ще го направя съвсем скоро, само да дочета последната му книга.А сега искам да ви съобщя една натрапчива, дори досадна мисъл, която се върти в съзнанието ми докато четох и предишната, пък и тази книга на Гатоу. Той пише за крайно обезпокоителни тенденции в масовото държавно образование в САЩ, една твърде индивидуалистична и свободолюбива нация - каквото и да говорят левичарите-конспирациолози. И се питам, щом като такива неща са се проявили дори в образованието на САЩ, страна, която не само не познава комунизма, но и е органично нетърпима към него, то тогава какво ли може да се каже за българското образование, което не само че преживя най-бруталната инвазия на комунизма спрямо личността, но и е построено на основи и според принципи, пряко произтичащи от комунистическата нетърпимост както спрямо суверената личност, така и срещу свободата - първото условия на автентичното човешко съществуване. Представете си в такъв случай до каква степен пък обезличностява и дори поругава човешките същества нашето нереформирано, неосвободило се от игото на комунизма образование, щом като дори и в образованието на САЩ, една свободна и непознаваща комунизма страна, има такива обезпокоителни тенденции, за които пише Дж. Гатоу.
Американското образование, независимо от тенденциите, за които пише Гатоу, все пак подготвя за живота едни адаптивни и работещи за успеха си индивиди, за които свободата си остава водеща ценност; ако не беше така, то тогава как да си обясним, че американското образование все пак подготвя специалисти за най-развитата икономика на най-богата страна в света. Какво обаче да кажем в такъв случай за българското образование, устроено така, че неминуемо и най-ефективно пропилява личностния ресурс на най-бедната нация в Европейския съюз, която обаче съвсем не е обезпокоена от случващото се, именно от агонията на едно изцяло неадекватно на нуждите на нашето време образование, каквото е нашето, каквото е българското образование.
Гатоу по един най-убедителен начин представя дефектите и недъзите на американското масово и държавно образование - и неговият анализ е прекрасно въведение за ония, които искат да проумеят на какво по-точно се дължи агонията на нашето образование. Просто онова, за което бие камбаната Гатоу, трябва да се въздигне поне на 10-та степен, за да си представим по-релефно за какво става дума - когато искаме да проумеем гибелните дефекти на образователната система у нас. В този смисъл книгата на Гатоу е твърде полезно четиво, явяващо се силен подтик най-вече за ония, които съвсем не си дават сметка за пороците на нашето в корена си сгрешено образование.
За мен лично, като автор на книгата ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ, беше приятно да установя, че идеите на Гатоу прекрасно се свързват с моите тези и констатации, което е косвено доказателство за тяхната истинност. Впрочем, днес получих новия брой на списание Организация и управление на училището и детската градина, в който е публикуван обширен откъс от тази моя книга, която до този момент, разбира се, все още не е излязла от печат - понеже е твърде опасна за системата книга.
Прочее, битката за същностна промяна в българското образование тепърва предстои. За избухването на тази битка книгите на Гатоу могат да изиграят ролята на нещо като детонатор. В този смисъл издаването им в този момент е не само навременно, но и симптоматично.
Няма коментари:
Публикуване на коментар