“Тръгнал казак към Дунава", или русофилска повръщня за националния ни "праздник"

Санстефанска България остава част от националния ни идеал; списувателят на долното е някой си Иван Петрински, явно най-изтъкнат почитател на лесно спечелените рублички; ето какво пише уважаемият таваришч:

Никога Цариград не е изглеждал толкова близо и така достъпен за християнска войска, както в началото на 1878 г. (Апропо, даже вътре в Цариград векове наред е имало християнски войски; за сведение на таваришча-списувател го казвам; нему явно се чини, че само що е руско, то е християнско! Бел. моя, А.Г.) На 29 януари предните руски отряди превземат Чорлу. До бреговете на Босфора остават по-малко от 100 километра. Още същия ден султанският двор започва подготовка за евакуация. Тук свършват руските военни победи в Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. и започват изтощителни дипломатически битки. България не само трябва да бъде освободена, но и да получи възможност за достойно бъдеще в етническите си граници. (Мале-мале! Достойното бъдеще на България е най-малкото, което вълнува руските империалисти, ала да не връзваме кусур на момчето, то требе да си заслужи рубличките! Бел. моя, А.Г.) Всъщност в средата на февруари голям руски отряд напредва още и се настанява на 12 километра от Цариград, в Сан Стефано, но това е повече дипломатическа победа.

Основният текст на предварителния мирен договор, подписан в Сан Стефано, има напълно известен ни автор – граф Николай Павлович Игнатиев. Именно той, бележитият дипломат и бивш руски посланик в Цариград, е големият герой в дипломатическите битки за отстояване на българските интереси (Баси изфърлянето! Дайте му още 1000 рублички барем! Бел. моя, А.Г.).

Първият вариант на договора, наречен “Основания на мира”, е връчен на представителите на турското правителство в средата на януари, т.е. още преди края на военните действия, в Казанлък. Този вариант е категорично отхвърлен, понеже предвижда създаването на княжество България в граници, близки до тези, признати на Цариградската посланическа конференция, завършила впрочем точно година по-рано. И там главен защитник на българските интереси е граф Н. П. Игнатиев, а границите на предвижданата българска държава са много близки до границите на българската етническа територия.

Руските победи в Тракия – превземането на Одрин и бързият марш в посока Цариград правят значително по-приемливи за Високата порта “Основанията на мира” и на 31 януари (по нов стил) те все пак са приети под името “Предварителни основания на мира”. За нас най-важна е т.1: “България се създава като автономно княжество в пределите, където мнозинството от населението е българско. Нейните граници в никакъв случай не могат да бъдат по-малки [sic!] от границите, приети на Цариградската конференция. Тя [България] ще плаща данък, ще има народно християнско правителство и местна милиция. Османската армия там повече не ще се намира” (Сиреч, "народно-християнско правителство" знаем що означава, означава "руско", а не "българско" правителство. Абе, мама му стара, що правителството ни требе да е "народно-християнско", а не българско, аз ето това не разбирам, вий ако го разбирате, блазе ви! Бел. моя, А.Г.).

И тъй нататък, все в тоя дух пише пишуркото, вдъхновен от приятно миришещи руски рубли. А ето и патетичния апотеоз на писанието му; нищо чудно довечера на тържеството Гоце Първанов да открадне и сам да произнесе тия замечателни патетични думи:

... Величието на Трети март няма да помръкне никога. Две страшни и славни години предшестват тая дата, хиляди българи, хиляди руски войници и български опълченци плащат тежката цена на нашето освобождение. Нито едно от събитията в тия две години не може да бъде отделено или разгледано самостоятелно. Априлското въстание и Руско-турската освободителна война са двете страници на един и същи лист, върху който с кръвта си българи и руснаци подписаха свободата на България.

Абе как - туй вече са мои думи, на А.Г. са думи - така пък точно руснаците, най-несвободният и робски народ на земното кълбо, ще подписват българската свобода? Те да се бяха погрижили за своята свобода, а пък нашата да оставят на нас! Не щем точно те да се грижат за нашата свобода, писна ни от техните грижи! Така грижовната спрямо нас руско-русофилска представа за "свобода" е равносилна на нещо по-унизително от самото робство. Щото е доброволна, щото е част от душевността на несъзнаващия себе си роб!

Така. Немам сили вече. Който иска, да дочете сам русофилската повръщня, на която ви обърнах внимание. (ОЩЕ >>>>>)

Добави в Svejo