Българското "образование" произвежда роби и умствени инвалиди - нима не ви е известно това?!

На няколко пъти в блога вече писах, че съм изключително силно впечатлен от двете новоизлезли книги на известния анализатор на проблемите на съвременното образование Джон Гатоу: Затъпяване: скритата цел на държавното образование и Оръжия за масово обезличаване. Изчетох ги най-внимателно и съм поразен: толкова категоричен, ясен и дълбок анализ на кризата в образованието не бях срещал досега. Същевременно Гатоу посочва и пътищата за кардинално решаване на тежката ситуация, което прави книгите му безкрайно ценни.

Особено ако се вземе предвид плачевното състояние на това, което наричаме "система на образованието" у нас. Все пак трябва да се има предвид, че Гатоу пише книгите си, изхождайки от американското образование, а у нас, безспорно, проблемите са неколкократно по-тежки и объркани. Българското образование е в агония от десетилетия наред и ефекта му е изцяло злотворен, което се усеща все по-остро в крещящата неспособност на нацията да се нагърби с решаването на предизвикателствата и задачите на живота. Парализата на обществения, да не говорим пък за духовния живот, както и отчайващото състояние на т.н. "субективен фактор", струва ми се, са предостатъчни основания да се обезпокоим и да осъзнаем, че така повече не може да продължава. Е, може, разбира се: ако искаме да затъваме все повече в блатото - и да копаем все по-надолу на дъното. Ние сме доказано добри в правенето на всякакви абсурди - и в търпенето им.

Възнамерявам да направя зависещото от мен за да предизвикам, за да провокирам така нужната ни и целебна дискусия по въпросите - в сферата на образованието и подготовката на личностния фактор за живота - които книгите на Гатоу така остро поставят. Не мога да разбера и съм поразен от крещящата неспособност на обществото да схване колосалността на бедствието, пред което сме изправени. Никой - нито родителите, нито институциите, нито учениците, нито учителите - не се е обезпокоил така, че да прецени положението като нетърпимо. Агонията сякаш е станала изгодна за всички. Такова безумие обаче ще бъде платено скъпо и прескъпо. Нищо трябва да се направи, та похъркващата общност да се сепне, да осъзнае какво става и да презре най-после страшното безхаберие, в което пребиваваме - и то тъкмо спрямо най-важното, съдбовно необходимото! Способни сме, като целокупна общност, така ефективно да вредим на собственото си бъдеще, че едва ли повече е възможно. Ето защо спасението е да се крещи, та белким колкото се може повече "маркототевци" - от каквито, изглежда, нацията ни преимуществено се състои! - да скочат като ужилени като разберат докъде сме успели да доведем работите си.

Понеже и аз като Гатоу вече кажи-речи 30 години работя с младите за тяхното образование, познавам нещата, тъй да се рече, отвътре, а не абстрактно и дилетантски-високомерно, както повечето. Написах книга по тия проблеми - със заглавие Идеи за една нова философия и стратегия на образованието в България - на която, разбира се, почти никой не обърна внимание, а пък заради която, изглежда, мнозина още повече ме намразиха. Прочее, излишно е да споменавам, че с Джон Гатоу сме "единомишленици". Искам в тази връзка да кажа нещо изумително, което показва степента и измеренията на кризата, в която се намираме.

От две години се мъча да предизвикам към дискусия по проблемите на образованието своите колеги - учители, с които работя. Няколко копия от книгата ми стояха месеци наред в учителската стая, но до тях кажи-речи никой не се докосна, сякаш са намазани със силна и смъртоносна отрова. Може би поне 5 пъти предлагах да се проведе разговор по повдигнатите в книгата ми проблеми, ала никой - с изключение само на един странник като мен самия, именно прочутия пловдивски учител Жак Асса! - не откликна и не дойде в уречения час за дискусия. Обграден съм с пълно смразяващо мълчание. Единствено с учениците обсъждам тия проблеми и само от тях срещам разбиране. Българският учител - в масовия случай - е така смазан от "системата", че се е отказал да признае унизеността си. Напротив, компенсират я с кухо високомерие, което чисто и просто е отвратителна перверзия. Чиновниците от образованието могат да бъдат напълно спокойни: българският учител е така смазан (след учителската стачка от 2007-ма година), че е напълно безопасен и беззъб. Системата тържествува, тероризира всекидневно младите и сее смърт, отвращение, безразличие, тотална дезангажираност. Джон Гатоу също се оплаква, че и той години наред не е успял да провокира смислена дискусия по проблемите на образованието сред "преподавателското тяло", в което е работил също като мен 30 години.

Българското образование произвежда роби - това нима не ви е известно?! Чудите се защо сме били робска нация, нация с робски манталитет - не се чудете толкова: робското по духа си "образование" на младежта е една от причините за това. Нима робът може да възпитава нещо друго освен роби?! Другата причина за оскотяването на нацията ни е телевизията с нейните чалга-изгъзици от всякакъв род: медийни, политически, "музикални", какви ли не...

С ясното съзнание че нещо трябва да се прави - пък дори и това, което сам правя, да наподобява риенето на кърт там долу, под земята! - моя милост от днес започва да публикува най-силни изречения от книгите на Джон Гатоу. Помолих тия дни издателя, г-н Любен Козарев (собственик и управител на изд. ИЗТОК-ЗАПАД), да ми даде текста на тия книги, та да без да преписвам да поднеса тия откъси на вниманието на читателите на моя блог. Той, разбира се, обеща да го стори, ала в един момент аз сам разбрах, че е по-добре да не ми дава текста, щото дългите и предълги цитати едва ли ще имат оня ефект, който ще имат кратките, изненадващо бляскави, подобни на чудата мълния в безоблачното нощно небе, мисли, които човек може да открие в книгите на Гатоу. Затуй не ща вече да ми праща текста, а сам ще извадя и препиша онова, което е най-силно по моя преценка; въпреки че в книгите на американския анализатор на образованието всичко е ценно и важно. Защото и Гатоу не говори празни приказки, а всичко, като мен, го е изстрадал и прекарал през сърцето си.

Иска ми се, след като публикувам на няколко пъти такива възлови моменти от книгите на Гатоу, след това, с тяхна помощ, да се опитам да провокирам обещаната дискусия, като ще бомбардирам със статии, коментари, възвания, "открити писма" самодоволните, пребиваващите в съзерцание на собствената си величавост медии и институции. Нищо чудно някой и да откликне, макар че много се съмнявам. Спането на нацията явно е така изгодно на някои сили, че техните медийни и чиновнически слуги едва ли ще посмеят да смутят с нещо тишината. Но аз съм длъжен да правя това, което считам, че трябва да се прави. И ще го направя.

И така, очаквайте оттук-нататък няколко публикации, всъщност една поредица, в която ще можете да се запознаете с някои от тезите на Гатоу за гибелните измерения на кризата в образованието - в това число и българското. Много добре знам, че масовият еснаф у нас не обича да чете книги, камо ли пък да си купи книга - и то сериозна, а не за гащите на Азиса! Ето, тук такива ще могат да прочетат нещичко "на аванта". Пък ако някому се приска да разбере повече, нищо не му пречи да се охарчи с някой лев, да си купи книгите на Гатоу - та да види как би могъл да спаси собствените си деца. И как да помогне да не загине от духовна смърт собствената му нация.

А също и да разбере по кой път като индивиди и като народ трябва да тръгнем и упорито, всеотдайно да вървим - ако искаме един ден да се отървем от бедността, от унизеността, от малодушието и от недостойнството си...

Добави в Svejo