От Предговор към книгата Затъпяване: скритата цел на държавното образование:... Джон е прав: няма смисъл да помадим училището в опити да го "нагласим". Трябва да започнем от основите и да преосмислим самото си понятие за образование. Казано с мои думи, бих искал да видя как образоваме душата, а не само ума. Резултатът ще бъде човек, който живее творчески, създава трайни приятелства, живее на място, което обича, върши работа, която си струва усилията и има принос за общността. Хората казват, че думата "образовам" означава да откриеш и развиеш нечий потенциал. Аз обаче харесвам "образ"-а в тази дума. Да си образован означава да си образец, лидер, личност от голям калибър, цветен човек с присъствие и характер...
Щастлив съм да видя тази огнена, изпълнена със страст и жар книга отново на бял свят. Завръщането й е празник за мен. Смятам, че трябва да бъде прочетена на глас на всички педагози и родители. Знам, че тя приканва да преосмислим нещата, които възприемаме като естествени или очевидни; на нас обаче ни липсват оригинални идеи. Порутените училищни сгради стенат, отдавна натежали от умора. Насилието в училищата крещи в лицето ни да престанем с това, което наричаме "преподаване". Плачевното ниво на дискурса в Америка би трябвало да ни подскаже, че очакванията на гражданите биват измамени от отчайващата неефективност на училищата.
Благодарен съм на Джон Гатоу за дръзкото въображение, с което ни разкрива къде се крие проблемът и прекрасните идеи, които предлага за неговото разрешаване.
Томас Мур,
(Автор на книгите "Грижа за душата", "Приятели по душа", "Да върнем магията във всекидневието".)
Както и да е, този пътеводител (единствената книга на Гатоу, която има вероятност да бъде прочетена от някои от учащите днес, подложени на бавна, мъчителна смърт в така наречените "образователни институции"), е подстрекаваща творба. Това не се дължи единствено на черно-бялата й корица...
"Единствената противоотрова срещу институционалното слабоумие е способността да разчиташ на себе си." (Гатоу)
... Всички мои приятели имат спомени за себе си като затворници (о, извинете, имах предвид "ученици"!), които биват компрометирани, засрамвани, тормозени, докарвани до оскотяване, третирани с лекарства, разболявани от скука или просто игнорирани. Споменът им за тези преживявания е несравнимо по-жив от каквото и да е, което се твърди, че им е било преподавано през тези години.
... Корпорациите са прехвърлили основните си нужди от обучение на наш граб, а ние доброволно плащаме за изковаването на веригите на собствената си робия.
Дейвид Албърт, автор и издател
"Тоталитарното образование никога не имало за цел да създаде някакви убеждения; целта му е да унищожи всякаква способност за формирането им".
Хана Аренд
Няма коментари:
Публикуване на коментар