Американците и Априлското въстание (статия на Дж. Кларк)

АМЕРИКАНЦИТЕ И АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ

Джеймс Ф. Кларк (James F. Clarke), Университета в Питсбърг (Pittsburg)

Публикува се за първи път на български език!. С благодарност към г-жа П.Ангелова, която ми изпрати статията!

БЕЛЕЖКА: Авторът на тази статия Джеймс Кларк (1906 - 1982) е дългогодишен професор в Питсбъгския университет (1956 - 1976), основател на Асоциацията на американските българисти и наричан “баща на американската българистика”. Автор е на повече от 40 научни изследвания, свързани главно с епохата на българското възраждане. Той принадлежи към фамилията Кларк, отдала три поколения през повече от 120 години, в работа за България и в България. Този текст е писан през 1976 г. и отпечатан през следващата в американско научно списание. На български език се печата за първи път е и част от подготвяна за печат книга, която ще представи документалното наследство на тази забележителна фамилия.

В тази стогодишнина от Априлското въстание и двестагодишнина от основаването на Съединените щати е подходящо да си дадем сметка за приноса на американците за българската революция и независимост. Следващите страници ще се занимават главно с американците на мястото на събитието, включително мисионерите на методисткия мисионерски съвет и на Американския съвет на представителите на мисиите за чужбина (Американския съвет), главно конгрешани, бивши мисионери, особено Уошбърн (Washburn) и Лонг (Long); местни американски дипломати; американски журналисти, главно Макгахан (MacGahan); и накрая нещо за реакциите в Бостон и Вашингтон.

Първо, няколко думи за обстановката: българското Априлско въстание (априлско, защото се е състояло по времето на юлиянския календар), е било героичен, но кървав неуспех лошо организирано и проведено; зле планирано във времето и с недостатъчно въоръжение; замислено за 1 май, стар стил, то е избухнало предварително, но 10 дни едва ли биха довели до голяма разлика в подготовката. Но поради две неща, то вероятно ще остане мрачен провал. Първо, турските зверства, извършени за потушаването на бунта – „Престъплението на века”, както са били наречени; второ, публичността, дадена на тези зверства от американците, което е позволило на Гладстон (Gladstone) да стане, въпреки него самия, героят на „българските ужаси” и да осуети замислите на туркофила Дизраели (Disraeli), което на свой ред е позволило на цар Александър да вдигне на крака армията си. Последва Руско –Турската война и независимостта на поне една трета от България на Берлинския конгрес с Дизраели, сега Лорд Биконсфийлд (Lord Beaconsfield), налагайки разделянето на голямата „неистинска” България до същинска България. (ОЩЕ >>>>)

Добави в Svejo