Как гьолът в Белене обсеби нежната душа на г-н Премиера

Откъс от: Сделка или да

Невежеството е по-категорично от осведомеността. Каза ми го един приятел. Да стигне до този извод му помогнал и… английският.

...

Точно толкова убедително звучи твърдението, че ядреният флирт няма да ни струва нищо, защото друг ще го плати. Ние само ще щракаме с пръсти, докато раздаваме ток наляво и надясно. Ако изобщо някой ни го поиска.

Безплатен обяд няма, само че. Би могъл да е такъв, в случай че играеш тенис на кортовете примерно в Банкя и спечелиш играта. Тогава, да – може да те черпят. Но мащабите за поддържане на едно благоутробие и развитието на една държава не са съвсем право пропорционални. Или алтруистичният строител няма да си поиска лихвите? Че то се чува потриването на ръце. Лешояди кръжат над България, защото надушват мърша. Надушват Лесен Голям Гювеч.

Светът с потрес наблюдава трагедията в Япония и лека-полека се ориентира към сбогуване с ядрените централи. Стъпка по стъпка. Но не и тук, в България. И странно – вече ги няма погнусата и презрението към някогашния гьол. Сякаш сме изкачили „Стълбата” на Смирненски. Гьолът не е вече гьол, а примамлива перспектива като - енергиен център, на всичкото отгоре и ядрен. Ботуши джвакат в оборната перспектива, а стъпилият в тях сече уверено въздуха и чертае поредното „светло бъдеще”.

А то милото гарантира само предстоящо и закономерно настъпване на мотиката след „Кремиковци” и други мегаломански проекти. Но този път вредите ще са несъизмерими - гарантирани и съвсем вероятни. Първите - гарантираните ще усетим по джоба си, вторите - да не дава бог, могат да се реализират и без земетресение. Както това се случи в държавата на алтруистичния днешен нетърпелив строител – без цунами и без земетресение.

Известен е вицът за червейчето, подало се от екскрементния дом, което пита баща си защо живеят тук, а не навън – в примамливия шарен свят. На което бащата отговорил убедено и с патриотизъм – „Родина, синко, родина.”

Сделката ни се натрапва и отказ не се допуска.

Но не може патриотизмът да се измерва с готовността да бъдем обсебени от една мракобесна дружба. Има да се изрива много от обора, за да се превърне той в приветливо и чисто място. Да престане да бъде обор. Може не всеки от нас да е Херкулес.

Достатъчно е да сме единни и да защитим страната си точно по този повод. Защото залогът е прекалено голям, за да продължат да надделяват старите вражди. Необходима е координация срещу „шлемовейците”. Граждани, партии или коалиции. Да се преброим.

По Svobodata.com, Силвия Белева - С. М.

Добави в Svejo