Философът Райчо Радев е написал и публикувал в блога си интересен текст, озаглавен Как гражданското общество може да участва в обсъждането и приемането на ЗАКОНА ЗА УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ. С огромната част от тезите, изложени от него, съм напълно съгласен; ето един пример, ето един откъс от въпросния текст, който изцяло подкрепям:Абстрактната критика на частите, откъсната от цялото в образованието, е критика заради самата критика, задоволяваща личната ни амбиция за волна критичност, оставайки в лоното на собствения си илюзорен свят и самодостатъчност. Смисълът на тази критичност е, че извежда проблемите от реалностите и ги откроява, но само толкова. Критиката на отделни свойства на критикуваното, която е откъсната от цялата съвкупност от свойства на критикуваното, е лишена от възможността да предложи необходимата за човека промяна на критикуваното.
За да се промени образованието в България, е необходимо да се създаде нова философия на българското образование, която да осмисли образованието в неговата цялост, съобразена с настоящето и бъдещето на страната, а не да се изграждат абстрактни конструкции на частите или отделните елементи, без връзка с цялото или пък да се ползват благопожелателни формулировки от близкото минало, които се прокрадват в целите, определени от колегите в „новото образование”. Когато се предлага нова философия на образованието, тя трябва да съдържа своята прагматична ориентация, да носи в себе си не само тенденциите в развитието на социалните процесии в българското общество, но и възможност за вписването и в закон за образованието (според мен – в кодекс на образованието). В този закон се включват конкретни правила за действия и дейности на определени субекти, институции и звена, чрез които тази философия има своето битие.
Изграждането на мислещи личности, адекватни на съвременните предизвикателства, е невъзможно в условията на сегашната философия на образованието и законите, защото са обременени от реминисценциите на тоталитарното мислене. Това мислене предизвика и краха на предложения на обсъждане проектозакон и затова той бе свален от публичното пространство.
И така нататък, ония, които се интересуват от търсенето на изход от тежката ситуация в българското образование, биха могли да прочетат текста на г-н Радев. Моя милост пък счете за необходимо там, в неговия блог, да публикува следния коментар:
Поздравления за смисления и навременен текст! Напълно споделям тезата, че движещото начала в предстоящите и така належащи промени в българското образование може да бъде само една добре разработена нова философия на образованието, която пък ще предопредели възникването на потребната за нейната реализация в живота стратегия. Може да прозвучи нескромно, но възловите моменти на една такава нова философия и стратегия на образованието у нас са разработени в моята книга, която носи заглавието: ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ. Разбира се, с това не отричам потребността от една задълбочена, пълноценна дискусия по всички ония проблеми, които предстои да бъдат решавани в един предстоящ процес на цялостно реформиране на началата, на устоите, на които се крепи това, което наричаме "българско образование".
Искам тук да подхвърля, че в последните години все повече се убеждавам, че чакането реформата да се случи "отгоре", по благоволението на нашата образователна бюрокрация, е едно напразно чакане. Защото една такава реформа просто не е изгодна на самата тази бюрокрация, която едва ли ще отстъпи от монополното си властническо положение, което именно е причината нашето образование да се намира в такова плачевно състояние.
Моето разбиране е, че съществуващата система трябва да бъде подкопавана от дейците, от участниците в нея, а също и от други заинтересовани, именно учители, ученици, родители, гражданско общество, които да започнат да проявяват отношение и поведение, несъвместимо с принципите на командно-административното държавно образование, каквото имаме в момента. Ключовата дума тук е "саботаж" (както предлага съвременният анализатор на кризата в образованието Джон Гатоу). Пример за такова едно поведение ни дават самите ученици, които не само че всекидневно саботират вредната за тяхното бъдеще система, но и са успели, чрез една пасивна съпротива, да блокират тотално нейния безжалостен механизъм. Системата вече не работи, иска се съвсем малко, за да бъде съборена.
А законът просто трябва да регламентира, регулира и санкционира един нов дух и едно ново разбиране за смисъла и задачата на образованието, което би следвало да се е зародило предварително там, където се осъществява образование, именно в класните стаи, в нашите училища. Иначе реформа, както се убедихме в последните 20 години, просто не може да има. И е безполезно да се чака. Защото даже и една добре премислена реформа, която се налага "отгоре", ако не намери благодатната почва в душите и съзнанията на участниците в самото образование, е осъдена на неминуема гибел, на крах...
Няма коментари:
Публикуване на коментар