Публикацията ми от вчера Нашата собствена, т.е. колосалната българска наивност е най-големият ни враг, която представляваше нещо като "открито писмо" до най-близкия съратник и сътрудник на Алексей Петров, е предизвикала подробен отговор от г-н Теодор Дечев; публикувам го изцяло:
Уважаеми Г-не, Ангеле, не Ви отговорих до момента най-вече поради огромното уважение, което изпитвам към Вас като блогър, както и към издателската Ви дейност в Пловдив. Действително, исках да Ви напиша подробен, "изпипан" отговор, така както съм го правил в предишни наши дискусии. Ако има нещо, за което да се чувствам неудобно в нашите отношения, то е че все още не съм си купил списанията, които издавате и чието съдържание ми се вижда твърде интересно.
Не мога да отрека, че изпитвам известна завист към Вашата продуктивност. Вие пишете с такива темпове, с каквито аз можех да пиша преди двадесет години. Така че не се учудвайте, че не мога да Ви насмогна. Пиша това не за да Ви иронизирам, а защото наистина искам да Ви отговоря ред по ред, а това ще отнеме доста време - нещо, което в момента не мога да си позволя. (ОЩЕ >>>)
Уважаеми Г-не, Ангеле, не Ви отговорих до момента най-вече поради огромното уважение, което изпитвам към Вас като блогър, както и към издателската Ви дейност в Пловдив. Действително, исках да Ви напиша подробен, "изпипан" отговор, така както съм го правил в предишни наши дискусии. Ако има нещо, за което да се чувствам неудобно в нашите отношения, то е че все още не съм си купил списанията, които издавате и чието съдържание ми се вижда твърде интересно.
Не мога да отрека, че изпитвам известна завист към Вашата продуктивност. Вие пишете с такива темпове, с каквито аз можех да пиша преди двадесет години. Така че не се учудвайте, че не мога да Ви насмогна. Пиша това не за да Ви иронизирам, а защото наистина искам да Ви отговоря ред по ред, а това ще отнеме доста време - нещо, което в момента не мога да си позволя. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар