Г-н Дечев, благодаря за отговора! В който поглеждате на ситуацията под един друг ъгъл, което прави отговора Ви не просто интересен, но и евристичен. Позволих си да публикувам отговора Ви в своя блог (виж Теодор Дечев: "Страшното мина - започва ужасът!"), та да могат да бъдат запознати с него не само читателите му, но и тези на в-к ГРАЖДАНИНЪ.Имам чувството, че по повдигнатите в моето "писмо", както и във Вашия отговор проблеми може да се проведе една хубава и полезна дискусия, в която, да се надяваме, (и за което аз специално ще се радвам), биха могли да се включат и други хора.
От друга страна бие на очи, че във Вашия отговор или сте заобиколили, или сте пропуснали поради нямане на време някои най-съществени моменти, които бяха повдигнати в моето своеобразно "писмо" до Вас. Ще съм Ви много благодарен ако намерите все пак време да хвърлите известна светлина и върху тях и особено на най-главния въпрос, който ме интересува: (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар