Най-късно след Втората световна война „сериозните” учени и изследователи смятат за нарушение на добрия тон да обсъждат националните характери и народопсихологията и да обясняват с тях социални и политически явления, макар че сред обикновените хора тук-там подобни моменти се прокрадват. Например когато германците говорят за „широката руска душа” и при пиянски гуляи чупят изпитите чаши в стената, мислейки си, че по този начин подражават на руснаците; въпреки че аз не съм видял и чул руснаците да постъпват по този начин.Все пак би било пресилено да се отрича изцяло наличието на определени народопсихологически белези. Великият философ Дейвид Хюм (тази година празнуваме 300 години от рождението му – честито, Дейвид!) пише по този повод в своето есе „За националния характер”:
„Простите хора са склонни да довеждат националните характери до крайност. Веднъж установили като принцип, че някои народи са подли или страхливи, те не признават изключения, а подвеждат всеки индивид под един знаменател. Умните хора осъждат тези недиференцирани съждения. Същевременно те признават, че всяка нация има характерно поведение и че някои особени качества се срещат повече у едни народи, отколкото у други. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
4 коментара:
Между другото няма абсолютно обективна картина на света, хората често виждат около себе си това, което искат да видят, но ако погледнем България максимално обективно, трябва да признаем, че при всичките й стари недостатъци, към които се прибавя и наследството на комунизма, тя в много отношения прилича повече на централноевропейските страни, отколкото на тези в Южна Европа като Португалия, Испания, Италия и Гърция. Последните в някои аспекти са „по-цигански” от България. Между другото испанците поради кървавата испанска история, вкл. завоеванията в Латинска Америка, Инквизицията и т.н., дълго време са били смятани за мързелив, фанатичен, безогледен, нечовешки народ от кръвожадни убийци. Самите испанци наричат това leyenda negra – черната легенда, която според тях била създадена от антииспанската пропаганда.
Така че по пътя на народопсихологията е лесно цели народи да бъдат стигматизирани или пък възвеличавани. Винаги трябва да сме предпазливи и балансирани в оценките си.
Благодаря за информацията!!! Сайта е много хубав - ще си го запиша.
Българите през очите на чужденци
Из немски пътеводител за България от 2008 г.
НАЧИН НА ЖИВОТ И ТРАДИЦИИ
Две неща веднага правят впечатление, когато човек стъпи на българска земя: гордите, елегантно облечени жени и пълните кафенета. Да се седи на маса е традиция, която се спазва с любов и се съблюдава от всички генерации. При това не играе роля дали става дума за елегантен бар в центъра на града или за няколко пластмасови стола на селския площад. Без своето ежечасно кафе българинът сякаш не може да оцелее… Време за разговор има винаги, независимо дали идваме от пазаруване, работа, кино или просто от разходка – по принцип първо се сяда на маса.
Разбира се, и за да се покажеш, особено ако си млад. Човек трябва да е видял с какво удоволствие се флиртува в България, за да повярва на очите си. Мъжете се държат небрежно и гордо, жените елегантно и секси. Към оборудването задължително принадлежи най-новият модел мобилен телефон, който демонстративно се поставя на масата (при мъжете) или се изважда крадешком и плахо от малката дамска чанта (при жените). Загадка остава как българите успяват – въпреки всички статистически данни – винаги да са облечени модно и хармонично до най-дребните детайли.
Въобще за жестикулацията: ако доскоро италианците се смятаха за световни шампиони по невербална комуникация, тази оценка трябва да се преосмисли: българите не говорят само с ръцете, у тях всичко е в движение, всеки отделен лицев мускул извършва спомагателна дейност. Сентенцията за очите като огледало на душата у българите наистина е вярна. Жизнерадостта на малкия балкански народ… прави впечатление дори в най-елементарните ситуации. В страната на Дионис сякаш всеки ден е празник. Улиците, плажовете и ресторантите са изпълнени с весел, безгрижен смях. Често се виждат цели групи, които разговарят.
В тази страна е лесно да се запознаеш, било на плажа, на бара или просто на улицата. Освен ако не се държиш като арогантен западняк, който гледа на всичко отвисоко. Към това българите са алергични. Но който пита любезно и заинтересовано за пътя или заведение, винаги ще получи подробен отговор. А ако има взаимна симпатия, бързо може да последва покана за вечерта.
А тя в България често завършва в дискотеката, преживяване, което не бива да се пропуска. Настроението не се диктува отгоре. Диджейовете и гого-момичетата може да са поддържащи елементи, но да наблюдават пасивно отстрани българите не обичат… често на човек му се струва, че българите имат завидния талант да са просто щастливи.
ЯДЕНЕ И ПИЕНЕ
БЪЛГАРСКАТА КУХНЯ
Не е лесно да се фиксира типично българска кухня, по-скоро може да се говори за селска балканска кухня, която с различни акценти е характерна за целия полуостров…въпреки това има специфични моменти в отделните страни.
Докато сърбите се славят на Балканите като специалисти по скарата, а турците са известни със сладките си и румънците с множеството ястия от царевица, силата на българите е в приготвянето на зеленчуци и в производството на кисело мляко и овче сирене…
Публикуване на коментар