Реваншизмът на Борисов, който спонтанно се прекланя пред диктатора Живков, се разпространява. Това е очаквано и според мен целенасочено.
Наметнат с мантията на „гражданин за европейско развитие“ Борисов натрапва идеята, че диктатурата на „соца“ има и добри страни. Вероятно за него всяка диктатура има „и добри страни“.
Изказването на умствено немощния милиционер само демонстрира растящата сила на реваншизма. След „празненствата“ за раждането на тиранина Живков следва и „тъга“ по тиранията, като средство за справяне с престъпността.
Отново се връщам на паралелите с Германия. Всички занем колко абсурдно е да се мисли, че немски полицай може да твърди, че практиките на Третият Райх са единственото решение за борба с престъпността.
Виждаме, че в България обаче вече няма страх да се търси „доброто“ в диктатурата.
Истината е, че огромното мнозинство от българите все още нямат, за съжаление, ясни ориентири какво нечовешко и престъпно зло е т.нар. „социализъм“, бил той на болшевика Сталин или на националния социалист (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар