Това, което ни прави човеци, на което дължим човечността си, е душата и духът

Публикацията под заглавие Нехаем за най-висшето и истинското, вълнуват ни предимно дреболии е предизвикала интересна и многообещаваща дискусия по важни въпроси. Иска ми се тя да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ, тъй като може да се използва за целите на обучението по психология, философия и гражданско образование. Ето какво си казаха събеседниците до този момент:

Infidel каза: Солидаризирам се. Трябва да има колкото повече монаси! Така остават повече свободни жени за хора като мен – имам предвид за плътски удоволствия.

Стоян Стоянов каза: Ето още един, който мисли не с горната, а с долната глава. Истинско животно, следващо нагона си – мисловните процеси явно отсъстват. Затова в Библията казват стадо, а не народ.

Infidel рече: Всички сме животни, Стоенчо. Не си прави илюзии за божествена сътвореност. Примати сме. Бозайници. Нещо против? Нямаш. Добре. Всеки трябва да следва нагона си, макар че за религията това е нещо мръсно и гадно. Предлагам да пораснеш. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo