Гробът на Цар Фердинанд I трябва да бъде пренесен на Царевец, в оформящия се Пантеон на българските царе

Антибългаринът Ламбо

Крайно време е тленните останки на цар Фердинанд I да бъдат погребани в църквата „Св. 40 мъченици“ във Велико Търново. При костите на българските царе Калоян, Иван Асен 2 и Михаил Шишман. Там е мястото на монарха, обявил независимостта на България преди 103 години.

И е крайно време такива сурогати на интернационалната, ерго антибългарската идея като Стефан Данаилов да не се произнасят за мястото в историята и на гроба на държавотвореца Фердинанд. Антибългарски гаф допусна кандидат-вицето Ламбо – изложи се с позицията, че Фердинанд имал и тъмни страни и затова не трябвало да го погребваме тук. (Апропо, Стефан Данаилов не се излага за сефте, веднъж като министър на културата написа „Збогом“.)

Драги ми Серго, именно при този цар нова България е била де юре и де факто НЕЗАВИСИМА. Защото именно този цар е погазил волята и на велики сили, и на не по-малко опасните остатъци от османската империя, за да реализира доктрината за обединение на всички българи на Балканите под крилото на една държава от Онгъла до Бяло море.

Мегаломанията именно на този цар да разшири границите на Европа към Ориента е довела до стопански растеж и невероятна военна мощ. Точно тогава не сме били зависими от никакви съюзи от рода на Варшавски договор, Съветски блок, ЕС, НАТО и прочие. Точно по онова време на Фердинанд I Български сме били лидерът на Балканите, царството, заслужаващо три морета. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo