Докато политиците ни продължават да залагат на простотията и лъжите работите изобщо няма да потръгнат

Преди един месец написах коментара Моята публична оферта до г-н Алексей Петров, касаеща купуването на гласа ми в идващите президентски избори, където наистина, и то съвсем сериозно, предложих да си продам класа на този кандидат-президент. Ето между другото какво написах там:

"Вий, знае се, разполагате с немалък финансов ресурс. За Вас не е проблем, след като плащате на Янето, а също на Патрашкова-Дачков, да дадете нещичко и на мен, в замяна на което моя милост ще Ви подкрепи най-активно на изборите, и то не само с моя глас, а ще призова, в името на каузата, и хилядите мои почитатели да Ви подкрепят. Ще кажете обаче: защо тоя наглец го прави всичко това открито, пред очите на всички, та тия пазарлъци се правят на четири очи?! Ще Ви кажа, ще Ви отвърна; ето защо:

Първо, щото имам съвест. Не се правя на особен, но искам всичко да е поставено на чиста и честна основа. Аз не мога да обясня на хилядите си фенове един такъв рязък завой в подкрепа на Вашата кандидатура. Този най-вече е аргументът, който ме кара да Ви пиша това необичайно писмо. А и Вие лично ще спечелите, именно като кандидат за президент, ако ме купите съвсем открито и публично, щото нали знаете, слуховете са коварно нещо, слуховете са долна работа. А откритостта единствена умее да чупи и смазва главата на змията – тая на слуховете, хиперболизациите и (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo