Тази стара дума почти не се употребява в днешно време, та младите може и съвсем да не са я чували: както самата дума ни казва, "чрево-угодник" е оня, който угажда на червото си. Тия стари думи са твърде изразителни и с тях е възможно да се постигне голям смисъл. Такива думи не бива обаче да бъдат забравяни от философите, чиято мисия е да са преследвачи на смисъла. Иска ми се да поразсъждавам върху тази дума, опитвайки се да осмисля съвременната ситуация по повод явлението, което тя обозначава.Да, чревоугодникът угажда на червото си, но не излиза ли, че ние, хората, освен всичко друго, сме преди всичко едно черво. Едно черво с два края. От тази гледна точка погледнато е съвсем разбираемо, щом човекът е черво, да стане чревоугодник. Да угажда на себе си, сиреч, на червото си. Не помня кой, но някакъв мислител беше се изразил в още по-екстремна форма, пишейки ето тая дефиниция: "Човекът не е нищо друго освен една торба с... лайна!" (с извинение за думата!). Е, не само това е и може да бъде човекът, но е, може да бъде и това. Ето защо е съвсем обяснимо, че чревоугодничеството, според моето възприятие, е твърде разпространено явление сред човешката природопопулация в днешно време. Ето защо е и съвсем оправдано да се помъчим да осмислим явлението и да му дадем подобаващата оценка.
Отидете пред някой хипермаркет и се вгледайте какво става. Огромни тълпи чревоугодници, въоръжени с колички, щурмуват във всеки миг хипермаркета, а от другата врата излиза унил поток от чревоугодници с пълни, с препълнени колички, страдащи от това, че трябва да изчакат още малко, докато могат да се нахвърлят със зъби и нокти на плячката си. Особено пък когато има "намаление", примерно, хипермаркета им предлага евтинко, да речем, развалена кайма, чревоугодниците ще се изтрепят да се награбят, та после да се налапат с кюфтета, а пък сред това да се посерат (пардон!) в нужниците от сполетялото ги стомашно разстройство. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
5 коментара:
Да, но за съжаление тон на този пазарен хедонизъм и консуматизъм даде не някой друг, а мечтаният и прехвален от мнозина Запад начело със Съединените щати. Няма друга страна на света в която да се плюска, пазарува и консумира повече от САЩ, страната с най-много и най-затлъстели хора на света. И понеже в един момент заплатите вече не можеха да вървят в крак с обсесията за консумация, се измисли нещо невиждано и нечувано в историята на човечеството – потребителският кредит, кредитната карта и ипотечният кредит до далеч над 100% от стойността на имота, та плюскането и шопингът да могат да продължат с неотслабваща сила. При комунистическата система навремето акцентът беше не толкова върху частната, а повече върху публичната консумация. Повечето страни извън западния културен кръг независимо от историята и националните си особености през втората половина на 20 век се стремят да постигнат консумационни модели и потребителския стандарт на развитите капиталистически страни.
Само че като на всички безумни системи и на тази закономерно й дойде краят и вече дори десни западни политици в прав текст започнаха да твърдят, че капитализмът е провален. Мисля, че пазарната икономика е единствената разумна система на икономическа организация, но съвременният капитализъм наистина се изврати до неузнаваемост в сравнение с капитализма на протестантската етика. Впрочем големият американски социолог Даниел Бел (1919-2011) още преди десетилетия беше изказал много важни мисли по този въпрос в своята книга „Културните противоречия на капитализма”.
Вижте и това интервю в 24 часа на доц. Нинел Кьосева „Потребителска булимия” ни докара суперкризата”, в което има доста верни мисли:
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1083839
„Доц. Кьосева, какво породи световната финансова и икономическа криза?
- Причината може да се търси в агресивното потребителско поведение. Наричаме го "потребителска булимия" и смятаме, че кризата се дължи на нея. Тук е виновна икономическата теория на предлагането, тъй като не се обръщаше внимание на анализа на търсенето. Смяташе се, че всяко търсене е добро, независимо дали се базира на нечестни доходи, на някакви сиви банкови операции.
Или на рефинансирането на банките - никой не потърси сметка дали парите за тази операция просто не потъват. Ето и сега председателят на Европейската комисия Жозе Барозу каза, че ще рефинансира банките, но никой не задава въпрос какво е състоянието на банките и има ли смисъл да се изливат тези пари. Просто хвърляме едни пари, които могат и да потънат, важното е, казват те, да има потребление, което ще е базирано на същия нездрав кредит.
Това е така, защото са създадени огромни мощности за производство и трябва някой да потребява, няма значение кой и какво. Ама че има някаква стратификация на хората, че някои потребяват прекомерно и безсмислено и се налага тази култура на потребителската булимия, а други хора нямат хляб и не могат да си платят тока, не се гледа.”
А също и:
„През 2008 г. Китай, Русия и Турция излязоха с мнението, че световната парична система трябва да се промени и че доларът вече не може да бъде в основата на световната платежна система. В основата на долара, както на всички пари, са т.нар. специални права на тираж. Та тези три държави смятат, че паричната система трябва коренно да се промени. Възможно е доларът да остане за известно време като разчетно средство, което ще го оскъпи. Още не са заявили какво точно искат, но и това ще се случи. Защото при всяка такава тежка криза, а тази я наричат суперкриза, се променя паричната система.”
Между другото отменянето на долара като световна резервна валута ще бъде краят на американската мощ.
И накрая още един цитат от интервюто:
„Засега кирайците не са казали, че ще превалутизират резерва си, който е в долари. Но най-големият играч е Русия, не е Китай. Гледах прогнозни данни на Световната банка за перспективите за икономически растеж до 2014 г. Русия има най-висок среден растеж според тези данни - значително над средния растеж за САЩ и за света.
Затова са виновни управляващите среди, не само Русия, че тя е толкова силна. Автомобилният секторен комплекс трябваше да се промени, да се промени използваната енергия и така да се намали значението на конвенционалните енергийни ресурси. Какво правим сега? Вместо да обновят технологията на двигателя и на доставката на използваната енергия с друга, говорим само за тръбите - южен поток, северен поток... Което означава, че технологично САЩ и Европа се предадоха.”
Икономисти като нея явно разбират проблемите по-добре от набедени корифеи като Alan Greenspan и Ben Shalom Bernanke, които с безумната си финансова политика доведоха САЩ и света до катастрофа. Макар че кой знае какво си говорят икономистите и политиците на 4 очи и зад закрити врати. Но то не е за пред хората, за да не предизвика паника.
Така че потребителската оргия свърши. Не е възможно да се генерира богатство чрез финансови машинации, както си мислят някои. Американската икономика все още е формално голяма, но иначе е слаба и неконкурентноспособна и ясен индикатор за това е гигантският външнотърговски дефицит на САЩ. Единственото нещо, което процъфтяваше през последните години в Америка, беше борсата на Wall Street. Между другото на борсите по света се обръщат 600 билиона долара капитали, докато реалното БВП на целия свят е 60 билиона долара, т.е. по света циркулират 10 пъти повече капитали, отколкото има реално стоки и услуги. Финансовият сектор се е откъснал от реалния, вече е самодостатъчен и доволен да си обменя тези неструващи нищо, безполезни странни хартийки с екзотични названия, предназначени да плашат простосмъртните като „credit default swaps“ и под. Всъщност банките просто си продават взаимно дългове чрез т. нар. „деривати” с големи виртуални „печалби”, вместо да кредитират реалния сектор.
Друга интересна статия от либералната, т.е. прозападна gazeta.ru „Капитализм опять устарел“:
http://www.gazeta.ru/column/shelin/3805882.shtml
Откъси:
„После последних всемирных антикапиталистических буйств невольно начинаешь подозревать: а вдруг двадцать лет назад нам подсунули некачественный продукт? Вдруг мы тогда клюнули не на ту наживку? Ведь был у нас, пусть и дубоватый, но по-своему прочный строй. Стоило ли менять его на капитализм (которого у нас к тому же по-настоящему еще и нет), если от этого капитализма сейчас отрекаются во всех главных его цитаделях?... Но мало того. С этими обличениями согласны и многие западные правые… Так или иначе, но строй, созданный на Западе неолиберальной революцией XX века, называй его возрожденным капитализмом или как угодно иначе, готовится сойти со сцены… Кризис 1970-х его породил, кризис нулевых – десятых годов XXI века его убивает. Одна за другой взрываются мины, которые были в него заложены с самого начала…”
Публикуване на коментар