Кога чалгата и простотията в свидното ни Отечество ще възтържествуват окончателно и безвъзвратно?

Тази сутрин не можах да напиша нищичко в блога си, какъвто е обичаят ми от години; за мен най-пълноценно, що се отнася до писането, е времето след ставане, рано сутрин; а ставам всяка сутрин в 5 часа. Да, обаче тази сутрин възстаричкият ми компютър ми скъса, дето се казва, нервите; за около час и половина не можах да публикувам в блога си един текст от Св.Иван Рилски; страницата се отваряше едва-едва, много бавно, а аз това нещо не мога да го търпя. Сега пиша настоящето от служебния си компютър, и понеже имам няколко минутки свободно време, искам да споделя с вас, читателите на този блог - доколкото такива все още останахте - един важен за мен проблем.

Последният път когато компютърът ми беше грохнал, момчето, което ми го прави обикновено, ми каза: "Ангеле, това е за последно, успях да му вдъхна живот, но компютърът ти е развалина, грохне ли още веднъж, край, трябва да ходи на боклука!". Много се уплаших, ето, минаха няколко месеца, и компютърът ми пак грохна. Понеже собственикът на тоя мой древен компютър е ненормалник, който издава списание и книги кажи-речи почти изцяло на свои средства, той, разбира се, не може да си позволи да си купи нов компютър; става дума за моя милост. При това аз живея с една скромна заплата на гимназиален преподавател по философия, от която отделям пари не само за да си плащам заемите, в които съм потънал заради книгите си, но и за да издавам списанието, става дума за ИДЕИ. Тъй че съм, честно казано, поподнал в безизходица, и то по още една, най-сериозна причина; ето за какво става дума.

Мен специално разпространителите на книги и на периодични издания направо ме убиват бавно, направо ме колят бавно, сякаш с нескривано перверзно удоволствие; как ли, ще речете; ами много просто, като моите книги и списанието, което правя, просто не щат да ги разпространяват, като просто ги държат арестувани на борсата! Да държиш книгите на един автор някъде в мазето на книжната борса и да откажеш на книгата му възможността да стигне до потенциалния си читател, е една твърде жестока екзекуция на този автор; жестока е, защото е бавна, а пък тия, дето са му я устроили, сякаш се радват на мъчителната му смърт. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo