Кратко изложение на типичния недемократичен и комуно-социалистически мироглед на редовия милиционер, пардон, гербовак

Публикацията в блога под заглавие Българската демокрация не бива да става лека мома, която на никой мераклия не отказва!, представляваща отговор на въпрос е предизвикала любопитен коментар от човека, който ми зададе самия въпрос; ето, заповядайте тоя многозначителен коментар, издаващ психологията на илюзиите на редовия гербовак:

Не такъв отговор очаквах. Явно не сте ми разбрали идеята.

Но първо да уточня, че за кого ще гласувам на изборите за президент, съм решил още преди ГЕРБ да обявят своя кандидат. За да няма недоразумения – това ще е г-жа Кунева. А на следващите парламентарни избори пак ще гласувам за ГЕРБ.

Та по въпроса. Много хора не харесват управлението на ГЕРБ. Причините явно са много. Но много от тях не вникват в причините за това управление. Естествено масите при всяко ново управление се надяват, че ще дойде икономическия рай и когато усетят, че това не се случва и няма да се случи, започват да недоволстват. Други, подклаждани от безпомощността на своите опозиционни лидери, всяка грешка, отбелязана от тях, я превръщат в лозунг. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo