Последният път когато компютърът ми беше грохнал, момчето, което ми го прави обикновено, ми каза: "Ангеле, това е за последно, успях да му вдъхна живот, но компютърът ти е развалина, грохне ли още веднъж, край, трябва да ходи на боклука!". Много се уплаших, ето, минаха няколко месеца, и компютърът ми пак грохна. Понеже собственикът на тоя мой древен компютър е ненормалник, който издава списание и книги кажи-речи почти изцяло на свои средства, той, разбира се, не може да си позволи да си купи нов компютър; става дума за моя милост. При това аз живея с една скромна заплата на гимназиален преподавател по философия, от която отделям пари не само за да си плащам заемите, в които съм потънал заради книгите си, но и за да издавам списанието, става дума за ИДЕИ. Тъй че съм, честно казано, поподнал в безизходица, и то по още една, най-сериозна причина; ето за какво става дума.
Мен специално разпространителите на книги и на периодични издания направо ме убиват бавно, направо ме колят бавно, сякаш с нескривано перверзно удоволствие; как ли, ще речете; ами много просто, като моите книги и списанието, което правя, просто не щат да ги разпространяват, като просто ги държат арестувани на борсата! Да държиш книгите на един автор някъде в мазето на книжната борса и да откажеш на книгата му възможността да стигне до потенциалния си читател, е една твърде жестока екзекуция на този автор; жестока е, защото е бавна, а пък тия, дето са му я устроили, сякаш се радват на мъчителната му смърт. (ОЩЕ >>>)
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
1 коментар:
Ако това е утеха:
Великият американски философ Charles Peirce (1839-1914): в течение на времето той изпада във все по-големи финансови трудности, които го съпровождат до края на живота. Често няма пари, за да си купи дори хранителни продукти и гориво за отопление.
Карл Попър: докато пише „Отвореното общество и неговите врагове” в Нова Зеландия по време на Втората световна война, той няма пари за марки, за да кореспондира с европейски приятели и колеги и се храни само с картофи и макарони.
Големият математик Карл Вайерщрас (1815-1897): учителската му заплата е толкова ниска, че не е в състояние дори да кореспондира с колегите си. Независимо от това той работи непрекъснато в пълна изолация и през 1845 изведнъж изплува от неизвестност със статия за Абеловите функции…
Големият педагог Песталоци: когато събира около себе си около 60 деца-просяци, за да им бъде баща и учител, той толкова често изпада в безпаричие, че често в принуден да взима назаем пари от богати приятели.
Карл Маркс в Лондон: в първите години той живее в крайна бедност.
И т.н., примерите могат да бъдат продължени до безкрайност.
Публикуване на коментар