Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

четвъртък, 10 ноември 2011 г.

Как започна началото на края на неотишлия си още, на вампирясалия български комунизъм

Днес е 10 ноември, но вече 2011 година! 22 години са изминали от същия ден на 1989 г., когато падна комунистически диктатор Тодор Живков и - както и да го погледнем - започна невероятната епопея на "величавия", крайно мъчителен български преход, който сякаш още не е завършил. Казвам така, понеже, като се огледаме сега, въпреки безспорния напредък (България сега вече е съвсем друга!), няма как да не констатираме, че сме я докарали "до под кривата круша". Ето защо се налага да осмисляме отново и отново случилото се, та белким разберем най-после къде са ни грешките - за да можем в един момент да се поправим и да довършим достойно започнатото. Аз въпреки всичко считам, че ще дойде този ден...

В тази връзка реших да "ознаменувам" тази все пак значима дата с откъс от моята книга, наречена СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ, с подзаглавие "Кратка психологическа история на съвременна България", която излезе от печат преди повече от 3 години. Тя именно представлява психологическа история и описание на случилото в най-новата история на България от 1980 година насам. Откъсът, който ви предлагам сега, е със значителни съкращения, ала въпреки това позволява, предполагам, да се усети атмосферата от онова време, което е и моята цел:


На 10 ноември 1989 г. в Партийния дом в София се откри редовния конгрес на Дружеството на философите в България, на което присъствах. Никой от нас не знаеше, че на този ден му е отредено да стане исторически; всъщност някои са знаели. Разбрахме че нещо става към обед, когато дойдоха сведения от Бояна, където пък течеше пленумът на ЦК на БКП. Не е известно дали заради конгреса на философите пленумът на "Партията" заседаваше в Бояна, защото обикновено трябва да е заседавал в голямата зала на Партийния дом. Тогава в България имаше само една партия, ако не се брои сателитният БЗНС; това го казвам за ония, на които наименованието "Партиен дом" може да им звучи като "Дом на партиите". (ОЩЕ >>>)


Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Няма коментари: