Много проклет човек ставам когато някой се опита да накърни свободата ми - най-сладкото и при това свещено нещо на този свят!

Един мой ученик (няма да му споменавам името) днес ме извести за публикация в сайт по казуса ПГЕЕ "Стив Джобс"; направи го по следния начин:

Големи простаци са това! Не мога да проумея каква е тази България, че има толкова много хора без мозък?! Всеки си гледа на него да му е хубаво, никой не мисли другите какво искат! Никой не зачита тяхното мнение.

Знаете, че съм Ви уважавал и винаги ще Ви уважавам. Много ми е гадно за Вашето положение в момента. Де да можех да направя нещо, но, уви, и аз съм безсилен...

Оказа се, че публикацията в този сайт, уж базираща се на публикация в моя блог (виж: Как даването на интервюта в днешно време неминуемо води до сърдечни кризи), е най-красноречив пример за това как някои жълтеещи се медии в днешно време умеят да преиначават събитията и то с най-злоумишлена и дори, бих казал, провокационна цел: да наливат масло в огъня, да сеят раздори, да помагат да се влошават още повече някои и без това сложни отношения. Който иска нагледно да види как се изопачават нечии думи, нека да сравни двата текста. Въпреки че не мога да одобря такъв тип медийна манипулация, съм длъжен да уточня, че медиите имат, въпреки всичко, право на безусловна свобода, и тук единствено съвестта на съответните журналисти може да бъде някакъв нравствен ограничител на своеволията. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo