Народният любимец г-н Премиерът отново напъва мускули пред отворена врата!

Държава-«прахосник» или държава-«бандит»? Изберете сами!

Лидерът-Премиер отново напъва мускули пред отворена врата. Той нямало да плаща дълговете на държавите-прахосници, които поддържат високо ниво на средни заплати и пенсии и показват огромна потребителска активност!!

Лидерът видимо забравя или никога не е знаел, че САЩ са най-големият длъжник и потребител в света и ако престанат да се държат като такъв, цялото световно производство се срива, настъпва световна икономическа криза!!! Затова и светът е готов да опрости всички дългове на държавите-потребители (по бойковски –«прахосници»), за да не останат хората без работа - основен аргумент в позицията на канцлера Меркел.

Премиерът-Лидер все още не може да разбере, че солидарността в човешкото общество се крепи на уравновесяване на двете противоположни тенденции: «прахосничество» (потребление) и «натрупване» (присвояване на излишъка). Нормално присъщият баланс между «потребление» и «натрупване» е гаранцията за спокойствието, стабилността и солидарността в обществото. Разумният баланс предпазва държавата както от дефицит и невъзвръщаеми кредити, така и от прекомерната икономическа и политическа власт на лумпенизираната олигархия, присвоила излишъка.

Не може да Му се отрече, обаче, и малкото разум, който е проявил: Той вече не препоръчва на европейските държавници да намалят заплати и социални плащания до размера на българските. Видимо някой Му е подсказал, че имаме милион и половина трудова емиграция, която вкарва в страната ежегодно от 6 до 8 милиарда евро!! (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo