С какво истинската демокрация се различава от лъжедемокрацията?

Сократе, как се различава истинската демокрация от лъжедемокрацията?

Целта на демокрацията е да усиля развоя на народната култура, да ускорява прогреса - като дири подкрепа у знанието, у опитността, у изкуството, у таланта, у гения. А това значи, че главната грижа, че първият дълг на демокрацията е да дава преднина на способните и даровити хора - така че обществото да изважда колкото е възможно по-голяма полза от техните трудове и предприятия.

Прочее, когато виждате в една страна да играят първенствуваща роля сплетнята, злобата, коварството, вероломството, бездарността, тъпостта и невежеството, когато виждате в една страна да се осмиват разумът и науката, да се обсипват с хули и клевети мъдростта и умелостта, да се отритва систематически таланта от всеки важен пост в държавната йерархия, да се образува съзаклятие на мълчанието около заслугите, чрез най-трагично обезсилване и усамотение да се отъждествява гениалността с проказата, бъдете уверени че, с каквито демократимни названия и титли да се кичат уредбите и уредниците на тая страна, тя е страната на слепите страсти, на завистта, неправдата, гоненията и отмъщенията.

С една дума е страна псевдодемократическа!

Стоян Михайловски, Из "Религиозни и философски размишления"

ЗАБЕЛЕЖКА: Горният текст е взаимстван от ТУК.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo