Лоша ли ще е българската 2012?
Автор: Марк Майнардус, Германия
Привидна стабилност в условията на мизерия, стагнация и растяща инфлация - така изглеждаше българската 2011 година. Тази позната картинка ще се наблюдава и през 2012, твърди германският експерт. Марк Майнардус оглавява софийското бюро на близката до германските социалдемократи фондация „Фридрих Еберт”. Ето какво го кара да направи тази нерадостна прогноза:
Самочувствието на властимащите
„През 2011-та цените на основни стоки за потребление в България са нараснали с една пета на фона на официална инфлация от 5 процента. Излиза, че покупателната способност на повечето българи сериозно е спаднала”, казва Майнардус. През отиващата си 2011-та българите обедняха както никога досега през последните 10 години, смята той. (ОЩЕ >>>)
Автор: Марк Майнардус, Германия
Привидна стабилност в условията на мизерия, стагнация и растяща инфлация - така изглеждаше българската 2011 година. Тази позната картинка ще се наблюдава и през 2012, твърди германският експерт. Марк Майнардус оглавява софийското бюро на близката до германските социалдемократи фондация „Фридрих Еберт”. Ето какво го кара да направи тази нерадостна прогноза:
Самочувствието на властимащите
„През 2011-та цените на основни стоки за потребление в България са нараснали с една пета на фона на официална инфлация от 5 процента. Излиза, че покупателната способност на повечето българи сериозно е спаднала”, казва Майнардус. През отиващата си 2011-та българите обедняха както никога досега през последните 10 години, смята той. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.
Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
1 коментар:
Това е тема, която може много да се коментира. Майнардус в някои отношения е прав, в други не. България наистина финансово изглежда стабилна, дори формално е по-стабилна от Германия. Тази стабилност обаче, както знаем, е на много ниско ниво. Все пак България живее според възможностите си, за разлика от Западна Европа и САЩ, които живеят определено НАД възможностите си благодарение на кредитната експанзия. Както пише Добри Божилов:
„Всъщност наблюдаваме и нещо друго - рухване на "държавата на кредита". Какво значи това? Мисля, че това значи, че настоящият жизнен стандарт в развитите страни е по-висок от този, който те реално изработват. Налице е добавка към доходите, дължаща се на твърде разширена кредитна активност, която създава допълнителен пазар днес, за сметка на някакъв запис на някакъв дълг в бъдеще… Т.е. България, а и други подобни държави (Китай, Индия, Виетнам, Бразилия), които имат някакъв стандарт при ограничена кредитна активност, може да се окажат по-близо до обективната реалност от западния свят, където огромна част от стандарта се дължи на кредити. Т.е. може да не сме толкова по-бедни от тях, колкото изглежда, а просто те да са консумирали допълнителни богатства, каквито не произвеждат. При регулацията (инфлационно или с рестрикции) нищо чудно стандартът да се доближи до нашия. Значително...”
(http://www.komentari.com/index.php?option=com_content&task=view&id=809&Itemid=2)
Икономическият растеж в България може и да не е много здрав, но трябва да е ясно, че кредитно финансираният растеж, какъвто се наблюдава на Запад в последните десетилетия, също не е истински растеж.
Въобще за 2012 за съжаление трябва да очакваме големи сътресения по целия свят и няма никакви причини за весело посрещане на Нова година и оптимизъм. 2012 никъде няма да е по-добра от 2011. Светът се намира на прага на епохални промени. Един от водещите руски икономисти Михаил Хазин (предсказал кризата от 2008):
„Современный кризис связан с тем, что на протяжении тридцати лет сначала в Соединенных Штатах Америки, а затем и в мире происходила кредитная накачка спроса, т.е. люди жили в кредит. А поскольку шла накачка в кредит, это увеличивало долги. В результате накопились очень большие долги. Сами по себе они не смертельны, с ними можно что-то сделать, списать или структурировать, но их нельзя больше наращивать. А раз их нельзя наращивать, то нельзя поддерживать высокий спрос. А если нельзя поддерживать высокий спрос, то экономика будет падать, и масштаб этого падения довольно легко считается, причем мы его разными способами оценивали: и по межотраслевому балансу, и по оценке спроса и доходов. У нас получается так: мировая экономика упадет по итогам кризиса на 30-35%, как и российская, европейская на 50%, американская на 55-60%. Это невероятно много, это вызовет социально-политическую катастрофу, но меня мало волнует политическая катастрофа в США, но избежать этого скорее всего не получится. Нужно трезво смотреть на вещи. И пока спрос сегодня выше, чем доходы, то кризис будет продолжаться, пока спрос будет падать. С этим ничего нельзя сделать… представьте себе, что кризис 2008 или 1998 года длится не 2-3 месяца, не полгода, а много-много лет. Вот с этим мы скорее всего столкнемся. Для нас это не так критично, а вот что будет в Европе и США я себе даже представить не могу, потому что там будет разрушен основной механизм поддержки социальной стабильности в обществе – средний класс. Потому что средний класс там поддерживался последние тридцать лет на кредитах. Если кредиты не выдавать, эти люди должны жить в нищите, они не могут себе позволить содержать ни автомобиль, ни квартиры, ни медицинские услуги. Их десятки процентов от населения, в Европе может быть 50%. В СССР средним классом было практически все население, на Западе примерно 50%, из них 40% упадет в нищету. 40% населения в нищите из тех, кто привык жить хорошо – это страшно разрушительная сила, они разнесут там все.”
(http://online.trud.ru/onlineconf/5508)
Публикуване на коментар