Тексът по-долу е продължение на ето този текст: Обезценяването на ценностите, или какво ще правим ако солта се обезсоли?
Наистина, дали пък тук "не е заровено кучето": дали солта не е застрашена от обезсоляване тъкмо защото човекът е започнал да цени от своята същност не това, което трябва? Прочее, какво цени съвременният човек?
Съвременният човек е изцяло свободен - или поне си въобразява че е толкова свободен, че има пълното право да обърне гръб на всички традиции на човечеството. Твърде измамна, уви, е една такава свобода; от себе си не можем да избягаме, а в жизнените традиции на човечеството е изкристализирал тъкмо оня смисъл, без който не можем. С други думи казано, съвременният човек е нихилист, т.е. е един твърде объркан човек. Нихилист пък е оня, който не цени нищо, или за когото висша ценност е тъкмо нищото. Абсолютно-претенциозната и своеволна свобода неумолимо се превъплъщава в един такъв коварен нихилизъм. Т.е. в произвол спрямо истински значимото за човека.
Ако навремето, преди повече от век, Фридрих Ницше (Friedrich Nietzsche) така страстно и патетично пишеше за съдбовната потребност от преоценка на всички ценности, то в наше време същият този процес е дошъл до крайната си точка: стигнали сме до обезценяването на всички ценности. Преоценката е едно, но обезценяването е съвсем друго, значително по-опасно. Одухотвореният и съзнателен нихилизъм на Ницше - а Ницше сам себе си наричаше нихилист - вече е деградирал до нивото на един инстинктивен, тъмен, безчувствен нихилизъм, по-страшен от нихилизма на хищниците. Един пример за случващото се в тази насока: Андерш Брайвик, масовият убиец от Норвегия. Някои твърде прибързано го обявиха за представител на ницшевия свръхчовек, Übermensch. Онзи същия, описан от Ницше в „Тъй рече Заратустра". (ОЩЕ >>>)
Наистина, дали пък тук "не е заровено кучето": дали солта не е застрашена от обезсоляване тъкмо защото човекът е започнал да цени от своята същност не това, което трябва? Прочее, какво цени съвременният човек?
Съвременният човек е изцяло свободен - или поне си въобразява че е толкова свободен, че има пълното право да обърне гръб на всички традиции на човечеството. Твърде измамна, уви, е една такава свобода; от себе си не можем да избягаме, а в жизнените традиции на човечеството е изкристализирал тъкмо оня смисъл, без който не можем. С други думи казано, съвременният човек е нихилист, т.е. е един твърде объркан човек. Нихилист пък е оня, който не цени нищо, или за когото висша ценност е тъкмо нищото. Абсолютно-претенциозната и своеволна свобода неумолимо се превъплъщава в един такъв коварен нихилизъм. Т.е. в произвол спрямо истински значимото за човека.
Ако навремето, преди повече от век, Фридрих Ницше (Friedrich Nietzsche) така страстно и патетично пишеше за съдбовната потребност от преоценка на всички ценности, то в наше време същият този процес е дошъл до крайната си точка: стигнали сме до обезценяването на всички ценности. Преоценката е едно, но обезценяването е съвсем друго, значително по-опасно. Одухотвореният и съзнателен нихилизъм на Ницше - а Ницше сам себе си наричаше нихилист - вече е деградирал до нивото на един инстинктивен, тъмен, безчувствен нихилизъм, по-страшен от нихилизма на хищниците. Един пример за случващото се в тази насока: Андерш Брайвик, масовият убиец от Норвегия. Някои твърде прибързано го обявиха за представител на ницшевия свръхчовек, Übermensch. Онзи същия, описан от Ницше в „Тъй рече Заратустра". (ОЩЕ >>>)
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!
(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар