Административната командна система в българското образование е всевластна и не прощава на "дразнителите"

Въртях се тази нощ в леглото, може и да съм заспал за час-два, ала това не е било сън, а е било по-скоро кошмар. Случилото се вчера ме травмира така, че скоро няма да се съвзема. Цяла нощ насън и в просъница, наум, продължих да водя дискусия с носителката на бюрократично-командната представа за образование, която вчера ме провери в час, констатира, че съм "абсолютно неправилен" и едва ли не абсурден, и ми предписа - нищо че съм вече на 52 години! - или да се променям, или да си обирам крушите.

Защото, представете си, съм бил вреден и опасен за българското школо. Което без мен иначе си е в бляскаво състояние, само дето аз единствен развалям всичко! От друга страна ако погледнем обаче случилото се, бих могъл тази сутрин да се утешавам с това, че всъщност по-висока оценка за това, което правя, до този момент не съм получавал! Та нали по същия начин самият Сократ е бил обвинен, че единствен разваля младежта, а пък всички други милеят и работят единствено за нейното добро, за образоваността и за възпитанието и. В този смисъл е съвсем прав г-н Тодор Трендафилов, който във Фейсбук ми пише ето това: (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo