Агентите на ДС не могат повече да упражняват длъжностите си в църквата тъй като са изгубили авторитета си на духовни водачи

Един документ, излязъл вчера, ме освобождава от потребността специално да пиша по проблема за ченгетата-владици. Причината е, че той най-пълно отразява моето собствено отношение. Публикувам го, та да се прочете от повече хора, а и да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ. Към написаното в тоя документ мога да добавя само това, че съм крайно отвратен от наглостта на ченгетата, облечени в раса и оборудвани с бради, които напоследък така усърдно лъжат и се оправдават пред медиите; много е грозно това, а че сами не го съзнават показва за сетен път, че тия нямат нищо общо с духа на християнската религия, проповядваща, че истината освобождава; а ето сега и въпросния документ:

Заедно с българската общественост ние сме стъписани от мащабите на комунистическото проникване в ръководните органи на религиозните общности и особено в Светия синод на Българската православна църква. Добре помним, че вярващите от всички религии и изповедания бяха преследвани от комунистически режим. Разкритията на Комисията по досиетата днес ни показват и скритото лице на тази репресия. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo