Гоце излезе най-сетне в пенсия. Вече, дето се казва, е безработен, което не значи, че докато беше президент е работил нещо; работил е само ако вреденето е работа, а той друго, освен да вреди, на президентския пост не правеше. Сега ще видим дали и ДС-КГБ е деактивирало тоя заслужил, ала провалил се боен другар; тоа навреди колкото можа, но не можа да навреди колкото са искали, предполагам, и началниците му в Кремъл. По същата причина - несправяне с поръченията - беше уволнен и другият прочут руски шпионин в българската политика - Симеон Втори.Много неща могат да се кажат около така злополучното президентстване на лицето Гоце Седефчов Първанов, който успя така да дискредитира институцията, че тя едва ли скоро - и някога - ще може да върне блясъка си, да не говорим пък за моралното и достойнство. Аз искам да наблегна обаче на един проблем, на който медиите, убеден съм, няма да наблегнат в належащата посока: за жилищния проблем на другаря уволнен президент.
Гоце се върна в панелката си в Красна поляна - гърмят всички медии, показвайки колко е скромен и беден нашият видающийся государствений муж. Беден като църковен плъх бил нашият бивший президент - как да не се разреве при картинката на неговата скромност и бедност средностатистическият български идиот?! (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар