Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

сряда, 25 януари 2012 г.

Да открием дарителска кампания под надслов: "Подари книга на г-н Премиера!"

Библиотеката на Бойко…

24 часа са публикували интервю с Бойко Борисов. Интересните неща вътре ще пропуснем. Но към него има снимки – Борисов пред „библиотеката“ в кабинета си. Слагам го в кавички, защото сред една фуражка и купища собствени снимки, се мъдрят пет книги на кръст (ако не броим и няколко подаръчни томчета за украса).

Моя милост забеляза нещо на тая "библиотека", една любопитна вещ, турена най-отгоре, във връзка с която поставих следния въпрос за размисъл:

Бюстът отгоре в "библиотеката" на г-н Премиеро на Сталин ли е?! Любопитно ми е, прилича ми на вожда и учителя на всички народи, комуто г-н Премиеро се прекланя, повидимому, още... (ОЩЕ >>>)


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

1 коментар:

Анонимен каза...

Политиците рядко са най-интелигентните и начетени люде, защото за политика освен интелигентност се изискват и други, по-специфични качества. Освен това политическите елити по света деградират пред очите ни. Старите поколения политици са били от съвсем друг калибър, да си спомним за Бисмарк, Чърчил, Рузвелт, Де Гол, в България пък Стамболов, Стоилов, Малинов и т.н. или пък ако се върнем в античността – Перикъл, Епаминонд, Цезар, Марк Аврелий или Константин Велики. Тази тенденция към все по-голяма посредственост на политиците има различни причини, на които няма да се спирам.

Все пак политиците трябва да имат висока правна и икономическа култура. Най-важните дисциплини за тях обаче са историята и философията, които трябва да изучават упорито и непрекъснато.

Но може би най-големият проблем на посткомунистическите страни остава обстоятелството, че истинските управници обикновено са зад кадър, а публичните политици най-често са само марионетки, на които скрито, а понякога не толкова скрито се дърпат конците. По всичко личи, че и Русия се управлява от някакво скрито политбюро, което стоеше над Елцин и днес стои над Медведев и Путин и което е истинският господар на положението. Поради това политолозите и анализаторите, занимаващи се с посткомунистическите страни, би трябвало да обръщат по-малко внимание на публичните политически фигури, които не са толкова важни, и да насочат усилията си най-вече към разкриване на тези скрити кръгове, както и на механизмите, чрез които стратезите в сянка упражняват властта си.