ФИЛМЪТ ГоряниПървият филм за горянското движение в България.
28 януари, 16.50 ч., 1 част - БНТ 1, 29 януари, 16.00 ч., 2 част - БНТ 1, Двусериен документален филм. България, 2011г., 60 мин.
Сценарист и режисьор: Атанас Киряков, Оператор Димитър Митов, Музика Теодосий Спасов. С участието на Руси Чанев и Васил Бинев.
Разказ за най-продължителната въоръжена съпротива срещу комунистическо управление в целия Източен блок – тази в България и за съдбата на участниците в него – горяните. Авторът е събрал безценни разкази на оцелели участници в горянското движение в най-важните райони в страната – Кюстендилско, Пиринския край, Средногорието, Русенско и Сливен. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
2 коментара:
http://www.capital.bg/interaktiv/debati/33_triabva_li_da_se_razreshi_prouchvaneto_za_shistov_gaz/1753109_kristalina_stoikova_profesor_po_geologiia/
Историята и особено комунистическата история се състои почти изключително от тайни и (нарочно) премълчани събития и случки. Поради това няма нищо чудно, че за горянското движение се знае сравнително малко. За българската съпротива срещу комунизма може да се почерпят ценни сведения от капиталния труд на Диню Шарланов „България и комунизмът”, София, 2007. Там между другото четем:
„…противопоставянето и неодобрението на налагането на тоталитарна система по съветски образец, и то под директното и открито ръководство на Москва, е твърде значимо сред всички слоеве на населението…Народният поет Иван Вазов в романа „под Игото” (1890) подсказва, че социализмът е чужд за българите. Захари Стоянов допълва, че „съвсем чужди и горчиви ягоди е социализмът в България”. Докато основателят на социалистическата партия Димитър Благоев… твърди обратното. Народният поет и З. Стоянов се оказват прави. Българинът не приема социализма, защото селяните, занаятчиите, търговците, чиновниците, капиталистите, съставляващи българското общество, са свързани от векове с частната собственост… Това обяснява защо българинът не само не приема социализма и остава чужд на него, но и в продължение на 45 г. оказва съпротива във всичките й възможни форми.
По традиция българинът не подкрепя насилствените, въоръжени форми срещу нежеланата общественополитическа система, а предпочита тихата, пасивната и най-вече завоалираната съпротива. Тази форма се налага като главна и срещу въвеждането на съветския режим, но не само защото е присъща на националната ни история, а и поради ред други фактори и обстоятелства… Така българинът успява да постави в непрекъсната ерозия социализма… Горянските чети заемат изключително важно място в съпротивата на българите срещу комунистическия режим, налаган от Москва… Въпреки масовите репресии българското население не се примири с господството на Москва и комунистическата тоталитарна система. Вярно е, че у нас няма събития като Берлин 1953 и Унгарското въстание 1956…, но е вярно и това, че у нас има десет години въоръжена борба срещу съветизацията на България (1945-1955).”
Публикуване на коментар