Моя публикация със заглавие Животът, историята и съдбата на народа е проекция на него самия, на неговия дух, която е част от дискусия по тема, която условно може да се озаглави В търсене на автентичния смисъл на националната ни история, е предизвикала интересен коментар от уважавания ми опонент; публикувам текста му отделно, понеже ми се иска той да стигне и до читателите на хартиеното издание на блога, а именно до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ: Благодаря за вниманието и ценните и стимулиращи мисли във Вашия отговор. Философията на историята е сложна тема и моите възгледи в това отношение още съвсем не са избистрени. Има много отворени въпроси, по които си струва да се размишлява и дискутира.
Мисля обаче, че в дълбочина нашите възгледи не се различават чак толкова, както може би изглежда на пръв поглед. Просто у Вас акцентът е много, според мен прекалено силно поставен върху националната психика. Никога не съм отричал наличието на национален характер и неговото влияние върху историята и политиката. Смятам обаче, че има и други фактори, които не бива да се изпускат от внимание.
Един от големите проблеми в социалните науки е, че социалните и исторически явления почти винаги се обуславят от много фактори и е трудно да се реши кой е главният и решаващият. Освен това в социалните науки са практически невъзможни експерименти. При това в социалните науки в много по-голяма степен от природните заключенията се влияят от личните ни вкусове и предпочитания. На всичкото отгоре в обществознанието ние самите сме част от системата, която описваме. Всичко това води до често диаметрално противоположни тълкувания на едни и същи събития или набор от исторически факти. Поради тези методологически трудности социалните науки засега са по-малко точни и по-неразвити от природните. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
6 коментара:
Аз бих предложила и друг поглед върху историята ни, но не непременно като опонент.Дали сме се замисляли как се променя животът и историята ни след появата на хора, дарени с ДУХОВНИ , БОЖИИ ДАРБИ. Имам предвид Боян Магът, св Йоан Рилски, Константин Кирил –Философ, Васил Левски, Петър Дънов, Ванга. Боян Магът предаде богомилството, неговите последователи бяха прогонени от България, но са в основата на Ренесанса в Европа.Свети Йоан Рилски е единственият оценен богомил в България, само защото е имал ДУХОВНА дарба и е правил чудеса. За Константин Кирил Философ се знае много, той предаде писменост и позволи Божието слово да се предава на български език. Васил Левски – едва ли има българин, който да не се прекланя пред неговата чиста и свята душевност. Петър Дънов – предал учението на Бялото братство върху основата на християнството. Почитан в цял свят. Ванга – прорицател, водена в религията християнство, почитана от цял свят. България има и други чеда, водени от ДУХОВНИ Учители от високи йерархии, оставили следа в историята ни, в науката, в изкуството.Сумирано всичко това, наистина ни дава повод да се гордеем, че и ние сме дали нещо на света.Но от всичко това следва изводът, че знанието, напредъкът, развитието, еволюцията идват свише, от БОГ , чрез хората с ДУХОВНИ дарби. Тази своя връзка с БОГ не трябва да забравя българинът, само този е нашият път към спасение.
Мария Христова
Силата на влиянието на „народопсихологията” върху политиката и историята зависи и от конкретната ситуация. Социалните явления обикновено се обуславят едновременно от много фактори. Други фактори може да са по-важни и от своя страна да променят манталитета на даден народ. Така например историческата съдба на Западна и Източна Германия е различна не поради разликата в народопсихологията на западните и източните германци, а поради географията. Едните попадат под Западно, а другите под съветско влияние. Днес обаче виждаме, че поради различната историческа съдба от своя страна манталитетът на германците на Запад и на Изток чувствително се различава и това ясно личи както от социологическите проучвания, така и от лични наблюдения. Източните германци в много отношения са по-близки до другите източноевропейски народи, живяли при комунизма, отколкото до западните германци, които пък са по-близки до западноевропейците, непреживели комунистическата диктатура, отколкото до своите сънародници на Изток.
Аналогично е положението в Корея. Северните корейци междувременно доста се отличават по манталитет от своите сънародници в Южна Корея. Севернокорейски бегълци имат големи проблеми да се интегрират в южнокорейското общество. А исторически различната съдба на двете Кореи е обусловена от географски и геополитически фактори, не от разлики в манталитета, още повече че границата по 38-я паралел е изкуствена и не съответства на нищо реално. Между впрочем интересна книга за живота в Северна Корея е наскоро издадената книга „Химн на смъртта. Истинският живот в Северна Корея” на Барбара Демик. Написана е на базата на разкази на бегълци от Северна Корея. Мисля, че ще е интересна за Вас като изследовател на човешката психология. Всички знаем, че става дума за нечовешки сталинистки режим, подобен на режима, да кажем, в България в периода 1944-1956, но с някои специфични особености и, разбира се, още по-брутален от режимите в Източна Европа дори по времето на максимална репресивност по времето на Сталин.
Въобще примерът и опитът на Германия и Корея е много интересен и ценен, защото в социалните науки експерименти са почти невъзможни, а тук имаме работа с един експеримент включително по „народопсихология” в естествена среда, една истинска естествена лаборатория. Един народ с две части с коренно различна историческа съдба и нейното отражение върху националния характер. Това си заслужава задълбочени изследвания.
Още един интересен пример са българските турци, които по манталитет и бит са по-близки до българите, отколкото до анадолските си събратя. А пък руските германци, заселени в Русия по времето на Екатерина, междувременно сякаш имат повече руски от германски черти. Така че има всякакви примери и контрапримери за влиянието и значението на народопсихологията.
Списание „Философски преглед”, книжка 2, София 1938
ОПТИМИСТИЧНА ТЕОРИЯ ЗА НАШИЯ НАРОД
Иван Хаджийски (1907-1944)
ОТКЪСИ
Ала най-лошото тук не са погрешните обобщения, до които се стига: че в случая се касаело не за социални явления, а до прояви на българската кръв: че сме имали работа не с една историческа преходност, а с някаква ВЕЧНА НАЦИОНАЛНА СУБСТАНЦИЯ, че това били грехове не на една обществена епоха, а вечна участ на българския народ, която никаква обществена система не ще бъде в състояние да промени…за ВЕЧНИ ВРЕМЕНА.
Най-лошото е, че тези обобщения от областта на логиката минават в областта на практиката и нанасят съдбоносни поражения върху националната ни участ. Убиват се чувствата на национална гордост. Пепели се социалният патос. Гаси се напрежението на историческия ни устрем.
Възраждането беше епохата, която представлява не, както обикновено се мисли, събуждането на една заспала нация, а процесът на нейното изграждане. Тъкмо думите „българин”, „българска работа”, „българско производство” изразяваха тогава националния подем, национална гордост и чест… България тогава бе страна на неограничените възможности. Всяка кариера се правеше с лични качества, и собствени сили. БОГАТСТВАТА СЕ СЪЗДАВАХА, НЕ СЕ НАСЛЕДЯВАХА и всеки заемаше това обществено положение, което сам си създаваше… Никакъв писателски съюз не обяви Ботева, Вазова, Каравелова за писатели… Никаква брада не можеше да направи главата научна. Талантите и усилията на Левски, Ботев, Бенковски, Стамболов им осигуриха ръководно място в революционното движение…
От историята е известно, че докато на Запад великото преселение на народите завърши в 9 век, у нас то завърши едва в 14 век със завоюването ни от турците. ПЕТ ВЕКА ИЗМЕРВАТ НАШАТА ИСТОРИЧЕСКА ИЗОСТАНАЛОСТ. И ако привържениците на расовите теории искат да се сравнят с нас…трябва да поставим въпроса така: „Я ни кажете вие, господа с бели ръкавици, с монокли, с фини обноски и вълчи апетити, КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАХТЕ ПРЕДИ ПЕТ ВЕКА?”
Но не е нужно да се връщаме цели пет века назад. Достатъчно е да погледнем настоящето на всички западни народи, нито един от които до сега не е могъл и не може при днешните условия да се освободи нито от неграмотността, нито от нищетата, нито от полицията, нито от затворите.
Западните народи, подгонени рано от глада на суровия север и от нарастването на населението, се отдадоха на индустрия, на пазар и завладяха света, като го ограбиха. Не само това, но и днес те представляват НАЦИОНАЛНИ КООПЕРАЦИИ ЗА КОЛОНИАЛЕН ГРАБЕЖ… Натрупаните по този начин богатства станаха СТОПАНСКА ОСНОВА НА ТЯХНОТО БЛАГОПОЛУЧИЕ, разбира се, в съответна класова пропорция… Държавата там се превърна в СТРАЖ НА НАТРУПАНИТЕ БОГАТСТВА И ИНСТРУМЕНТ ЗА НОВИ НАТРУПВАНИЯ и престана самата тя чрез корупция да е извор на богатства…А КОГАТО НЯМА КОРУПЦИЯ ОТГОРЕ, ТЯ Е НЕМИСЛИМА И ДОЛУ. Така Англия мина… от пиратството и.. корупцията към днешната английска почтеност.
Благословената българска земя, в която се ражда всичко, дълго задоволяваше сама ПРОСТИТЕ НУЖДИ НА НАШИЯ НАРОД. Поради това той твърде късно беше пришпорен от нарасналите нужди на новото време… това обяснява нашата индустриална изостаналост… Тиражът на книжовните ни издания може ли да плати производствените разноски на едно истински литературно творчество? Може ли да се живее само от литературен труд особено като се знае, че тези, които могат да купуват книги, са обхванати от литературна тъпота, а читаещ свят е главно беднотията? Чудно ли е при това положение, че повечето от нашите писатели живеят от преводи, детски писания, учебникарство и всевъзможни занимания, само не от пряк литературен труд?
Изходът е един: България трябва да стане богата, благоденстващата и щастлива, но – ЗА ВСИЧКИ… Въпросът е КАК ДА СТАНЕ ТОВА?
За нас английският път е изключен. Няма да мине много, и той ще бъде изключен и за самата Англия, когато след освобождението на колониите британският лъв клекне сам върху мъгливия си остров. Остава само един единствен път, по който скоро ще тръгнат всички народи: УРЕЖДАНЕ НА ВЪТРЕШНИТЕ ОБЩЕСТВЕНИ ОТНОШЕНИЯ. И понеже днешното стопанство…е световно, то нашите въпроси ще трябва да се решават в една международна съгласуваност. Въпросът как конкретно да стане това е вън от рамките на настоящето ни изложение.
Публикуване на коментар