Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

вторник, 10 януари 2012 г.

Зб.Бжежински: "Тия, които днес мечтаят за краха на Америка, в крайна сметка ще съжаляват за него"

Збигнев Бжежински: След Америка

Как ще изглежда светът в ерата на упадък на САЩ? Опасно нестабилен, пише в анализ за "Форин Полиси"

Не толкова отдавна високопоставен китайски представител, който очевидно беше стигнал до извода, че упадъкът на Америка и възходът на Китай са неизбежни, в изблик на откровеност заяви следното на високопоставен американски представител: "Но, моля Ви, не позволявайте Америка да залезе прекалено бързо". Въпреки че никак не е сигурно, че очакванията на китаеца неизбежно ще се сбъднат, той беше прав да подхожда предпазливо, разсъждавайки за смъртта на Америка.

Защото ако Америка изгуби уверения си ход, светът едва ли ще бъде управляван от един-единствен превъзхождащ другите наследник - това няма да е дори Китай. Много по-вероятно е да се възцари международната несигурност, напрежението между глобалните противници да се засили, та дори да се стигне до същински хаос, пише в анализ за сп. "Форин Полиси" Збигнев Бжежински, цитиран от БТА. (ОЩЕ >>>)


Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

4 коментара:

Анонимен каза...

Бжежински е прав, че мнозина антиамериканисти ще съжаляват за краха на Америка. Каквато и да е Америка, каквито и грешки да е допускала и каквито и грехове да има, тя при всичко случай е за предпочитане пред антидемократичните режими, които почти неизбежно ще заемат нейното място, ако и когато тя рухне.

Мнозина ще съжаляват, но не всички ще съжаляват. Така например със сигурност няма да съжаляват правителствените кръгове в Москва и Пекин. Напротив, там ще ликуват, независимо какви уверения дава споменатият китайски представител на Бжежински.

Иначе при цялото ми уважение към Бжежински по принцип не мога да се съглася с голяма част от неговите възгледи. Най-важното, което той не е разбрал е, че „рухването” на комунизма беше може би най-голямата измама в световната история и част от стратегически план на Москва. Планът и планирането са синоними на комунистическата система. Комунистите не правят нищо без план и умисъл, така че няма нищо чак толкова чудно в обстоятелството, че се планират и дирижират, при това доста успешно, и политически процеси. Комунистите като исторически материалисти са убедени в своята окончателна победа и смятат, че времето работи за тях. Поради това нямат проблем да изпълняват планове, разчетени за десетилетия.

Друг момент, който Бжежински не разбира е, че Москва и Пекин работят ЗАЕДНО за разгрома на Америка. При това Москва, не Пекин, си остава цитаделата на комунизма. Русия, респ. СССР, който днес се явява под абревиатурата ОНД, съвсем не е толкова слаб и нестабилен, както нарочно се представя. Западът е свикнал да мери мощта на една държава с нейния БВП, който обаче не е нищо друго освен мерило за потреблението. Логиката на (пост)комунистическите режими е друга. За тях мощта на държава се мери със съвсем други категории, най-вече военни и с капацитета на тайните служби. Например в криза комунистическите страни не само че не свиват военните си разходи, но даже ги увеличават. Погледнете например Северна Корея! Русия също планира всеобхватно превъоръжаване. В същото време САЩ намаляват военните си разходи. А според представители на ЦРУ сравнението между силата и капацитета на КГБ (днес ФСБ и СВР) и ЦРУ и ФБР е като между слон и мравка, т.е. това са несъпоставими величини.

Анонимен каза...

Бжежински също така не разбира, че в ерата на атомните оръжия икономическата мощ не една държава е без особено значение. Атомно оръжие може да се произвежда сравнително евтино, поради което и икономически по-слаба страна може да победи по-голяма и по-мощна икономически.

Бжежински също така не разбира, че Русия и Китай не са обикновени национални държави със свои ограничени, национални интереси. В действителност техните амбиции са ГЛОБАЛНИ. В комунистическата идеология нациите са второстепенни. Ленин и неговите последователи до днес разглеждат Русия само като плацдарм за световната революция. Затова Русия може да бъде пожертвана. СССР и неговите вождове не се смятат за наследници на Руската империя. Те просто случайно заемат същата територия като Руската империя. Геополитически Русия се стреми да постави под контрол, респ. да завладее най-вече Европа с нейните богатства, индустрия, техника, технологии, инфраструктура и т.н. На Русия и руския народ е отредена ролята на средство за постигане на тази цел. Това между другото е и причината, поради която СССР още от 1970-те години намалява капиталовложенията в потребителската индустрия. Дори в една евентуална война да бъде унищожена промишлената база на Русия, това няма да има особено значение, защото това ще са безполезни стари заводи и машини.

За Китай пък, който се задъхва от всякакви проблеми – демографски, екологични и т.н. - и се намира пред колапс е предвидена експанзия на територията на континенталните Съединени щати CONUS.

Бжежински също така не разбира ролята на ислямския тероризъм, създаден и контролиран от комунистите, в тези планове. Не му е докрай ясна и ролята на Северна Корея и Иран, които също координират своите действия с Москва и Пекин, при това на най-високо ниво.

Освен това Бжежински не разбира нагласата на комунистите, че ядрена война може да бъде водена успешно и че според тях тя не означава по необходимост края на цялото човечество.

Разбира се, комунистите биха предпочели да постигнат целта си на световно господство по мирен път чрез „конвергенция”, напр. чрез заплахи и изнудване на Америка, респ. икономическа криза и пролетарска революция в САЩ, но военната опция - или най-вече комбинация от двете - остава по-вероятна.

Някой би могъл да възрази, че в Москва и Пекин може и да мразят Америка и да й желаят краха, но друг въпрос е дали имат капацитета да я унищожат. Едно е желанието, друго са възможностите. Само че беглецът от ГРУ Станислав Лунев, запознат с плановете на руския Генерален щаб за ядрена война, през 1998 на въпрос дали Русия и Китай заедно могат да разгромят Америка отговаря кратко и ясно „да”.

Ако някому всичко това се струва прекалено конспиративно и апокалиптично, може да си вземе поука от следния виц:

Разговарят две крави:
- Знаеш ли, струва ми се, че ни хранят само, за да пият млякото ни, а след това да ни убият и изядат…
- Остави тези глупашки конспиративни теории, че цялото стадо ще ти се смее!

Анонимен каза...

Икономическа криза и пролетарска революция в САЩ вече факт,а сега се подготвя и военната опция.САЩ в това число и Бжежински въобще не са в час.
Ако някому всичко това се струва прекалено конспиративно и апокалиптично,значи не е тук.Бъркаш само за Китей,Русия копае гроба и тях,и на Турция.

празници в Гърция- септември каза...

За мен всеки човек, който е пожелал или иска краха или поражението на даден човек или нещо друго, обрича сам себе си на загуба.Би трябвало да сме се научили да се радваме на чуждите успехи и щастие, но уви и в 21 век това ни е доста далечно чувство и не знам кога ще надделее над злобата, завистта и егоизма ни. Това, че въпреки че никак не е сигурно, че очакванията на китаеца неизбежно ще се сбъднат, той е бил прав да подхожда предпазливо, разсъждавайки за смъртта на Америка.С тези неща шега не бива така е благодаря за интересната статия и гледна точка.