Да си спомним онова славно време, в което ние, българите, успяхме да накараме комунистите да станат по-ниски от тревата заради гнева на изгубилия търпение народ; Гоце тогава не смееше да си покаже носа извън Парламента и се криеше като мишок; а днес, дами и господа, защо допуснахме тая комунистическо-ченгесарска напаст да толкова да се разпусне и самозабрави?!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
2 коментара:
Да, така беше 1997. Друга не по-малко знаменателна дата беше 14 декември 1989.
Между другото все още не е казана цялата истина за 1996/97 и тук са необходими още много проучвания. Комунистите наистина бяха докарали страната до пълна разруха, но не по-малко съществен фактор бяха геополитическите интереси на Русия, които Виденов беше засегнал с отказа си да предаде на Москва българската газопреносна мрежа. Така че колкото и странно да е, в този момент Москва беше на страната на СДС и активно съдействаше на неговото идване на власт! Виденов впрочем подаде оставка, след като беше настоятелно „посъветван” да стори това от страна Олег Лобов, по онова време секретар на Съвета за сигурност към президента на РФ, нещо като съвременно политбюро, което управлява колективно Русия.
Русия явно смяташе, че може безпроблемно да контролира СДС и че ще насочва политическите процеси в удобно за нея русло. И тук Москва явно недогледа нещо, защото в един момент правителството на Иван Костов започна да се изплъзва от контрол, та се наложи да бъде разиграван цирка със „завръщането” на Симеон, за да бъде предотвратен втори мандат на Костов. Какво точно се случи по време на мандата на ОДС, как и защо бяха накърнени интересите на Москва? Тук има много работа за изследователите. Вместо това обаче българските учени, историци и политолози се занимават с повърхностни проучвания и предлагат елементарни, конвенционални тълкувания на българската политика. Сякаш няма воля, желание или пък способност да се вникне по-дълбоко и да се дадат истински анализи. Затова и анализите на българските наблюдатели са безинтересни и безполезни. Даже не си заслужава времето да бъдат четени. Истински важните проблеми и въпроси се отминават с мълчание.
Колкото до гражданското общество и съзнание, не знам защо, но то в България се отъждествява май най-вече с някакви публични и по възможност масови протести против това или онова и преди всичко срещу правителството. Само че гражданското общество е много повече от това и съвсем не може да се свежда до улични протести. Уличните протести понякога даже са израз на всичко друго, но не и на гражданско общество. Не е по презумпция вярно, че активни улични протести са свидетелство за развито гражданско общество. Освен това трябва да се отчитат и националните особености. Като народопсихолог би трябвало да знаете, че има по-темпераментни и по-умерени народи, които не изразяват чувствата си така бурно. Така например не е в характера на финландци и естонци да протестират масово и бурно. Там се залага на търпение, преговори и т.н. Французите обаче дават много бурна проява на негодуванието си, там гражданските протести със своите ексцеси често приличат на гражданска война. Българите са хора по принцип умерени, в някакъв смисъл те са привърженици на принципа на Аристотел за златната среда и умереността. Това не само че не е лошо, а даже хубаво и похвално. Не е случайно, че след 1989 в България при демонстрации почти няма счупена витрина или стъкло. Погледнете за сравнение какво става в Париж, Лондон или Атина.
Освен това уличните протести в старите демокрации са присъщи най-вече на левицата. В България обаче нещата са обърнати наопаки и след 1989 на улицата постоянно са десните. Това е ненормално. Десните, консервативни хора са хора спокойни, достолепни, тежки. Не тях не е присъщо да тичат, викат и реват по улицата. Това е силата на левите. Само че на десните в България им се налага да играят тази неприсъща роля. А левите в България пък на са в състояние да простират, защото в български условия те са консерваторите, държащи на статуквото. Освен това поради още една подигравка на съдбата именно те са възрастните по селата, а консерватори са младите хора в градовете. Безумен сят, в който всичко е обърнато наопаки!
Около събитията 1996-97 наистина има много моменти, които не знаем и може би няма и да узнаем. Наивно е да смятаме, че това бяха само спонтанни народни протести. Недоволство безусловно имаше, но те беше умело дирижирано и насочвано, както бяха може би контролирани бяха и част от икономическите процеси. Така например рухването на банковата система се приписваше на алчността на комунистическите назначени „бизнесмени”, които масово си раздаваха необезпечени кредити. Алчността и безскрупулността на (пост)комунистите несъмнено е безгранична, но комунистите нищо не правят без план, а плановете им винаги преследват няколко цели. Така че тук може да е имало и други намерения. Рухването на българската банкова система освен всичко може да е било например и репетиция за дирижираната голяма икономическа криза в Русия през 1998. Колебанията в курса на долара 1996-97 също не бяха съвсем случайни. С идването на власт на кабинета Софиянски курсът на долара изведнъж спадна и се успокои. Софиянски по-късно призна, че е постигнал това с административни мерки. Интересно защо Виденов не можа да постигне същото с административни мерки. Всъщност 1996-97 беше римейк на 1989-90, само дето през 1989-90 се създаваше изкуствен дефицит, а през 1996 инфлация. Иван Костов между другото отначало правилно беше против протестите, но по-късно се съгласи да участва и да ги оглави.
Публикуване на коментар