Красотата на светещите и издигащи се към небето фенери, постепенно превръщащи се в звезди

147 звезди

Написа: Jenia Georgieva

Вече в къщи, сипвам си чаша червено вино, отливам. Запалвам си цигара със същата, още студенееща на ръката ми малка черна запалка, която вече е специална за мен. След като се справи със запалването на два от светещите фенери. Не очаквах, че ще си тръгна щастлива от параклиса, от мемориала на жертвите на комунизма.

Нито че ще пускам фенер. Мислех, че ще гледам. Че ще съм там. Когато го взех в ръцете си, се почувствах така, както, когато на протеста на сирийската опозиция неочаквано, ми дадоха да държа снимката на убит млад мъж, с невероятно жив, леко усмихнат поглед. Бялата тънка материя на фенера ме накара да погледна към десетките хиляди имена, изписани плътно едно до друго върху стената на мемориала - чия ли душа изразяваше, чия ли душа държах.

Колко ли души помагаха на и без това не особено сръчните ми, а сега и измръзнали ръце, та се справиха безпроблемно със запалването на "моя" фенер и даже помогнаха на този на един млад човек. На когото не знаех какво да му кажа като ми благодари. И така и нищо не казах. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo