Философия на живота: оня, който иска всичко, такъв всъщност нищо не иска - и нищо няма да постигне!

Хареса ми много тази мисъл, приведена от г-жа Дида Стоянова; за да не я забравя, я слагам тук, та и други хора да я научат; мисълта е чудесна:

Човек помолил Бог: "Боже, дай ми всичко за да се наслаждавам на живота!"

А Бог отвърнал: "Аз съм ти дал живота за да се наслаждаваш на всичко!"

Ангел Грънчаров: Бих си позволил да добавя от себе си само това: оня, който иска всичко, такъв всъщност нищо не иска - и нищо няма да постигне. Цялата работа се свежда не до това да искаме всичко, а да искаме само онова, което ни е потребно, без което не може; което сме длъжни да искаме, изхождайки от високото съзнание за своето предназначение на този свят и в този живот. Свободата е тази, който ни дава шанса да искаме и избираме само онова, което трябва - и да се отказваме от излишното. Оня, който ламти за всичко, с това само демонстрира, че е роб - на своите страсти, инстинкти, на своята суетност. Длъжен съм да кажа, че в това свое разсъждение си позволих да префразирам една мисъл на стареца Хегел, която ми оказа голямо влияние на младини... Та значи ограничаването, концентрацията е предпоставка за успеха, защото събира силата ни в една определена посока. Ограничаването, самограничаването, макар че изглежда странно, е предпоставка за разгръщане на личностния ни и жизнен потенциал; ограничаването, а не разпиляването. Да, ние сме човеци, а не богове, и е глупаво да искаме всичко... (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo