Здраво Кулев: 9 февруари 1990 г. 22 години от бр. 1-ви на вестник "Демокрация", отдавна забравен, както мечтата за "синята идея".Rumen Metodiev: И стоях на една дълга опашка пред РЕП-а в ж.к. "Тракия" в Пловдив... А мечтата не сме я забравили! Поне ние...
Пейо Делчев: На този ден си взех отпуска, и от сутринта чаках на РЕП-а, защото знаех, че бройките са ограничени. Тогава вестниците идваха в Габрово след обяд.
Здраво Кулев: И аз имам такива спомени, и понеже репчето до завода работеше само през обедната почивка, беше се извила такава опашка и допълнително разни червени педали от администрацията са наблизо, изкупуваха го гадовете, и затова само с връзки, иначе не може. А колкото до синята идея, това ми беше най голямата болка, като падна Филип, плаках сякаш е поченал някой близък, мамка му, сякаш беше вчера.
Stefan Tafrov: На този ден бях до машината, от която излязоха първите броеве на вестника. Един от най-хубавите могове в живота ми. Вътре беше интервю с френския философ Бернар-Анри Леви, озаглавено "Комунизмът е политически Чернобил". Много се гордея, че създадох отдел "Международна информация" на "Демокрация". Единственият ни информационен източник беше един стар ВЕФ, на който на КЪСИ ВЪЛНИ записвахме емисиите на ББС и Радио Франс Ентернасионал и правехме две страници информации; пишех всякакви коментари, дежурех в печатницата до 2 часа. Щастие, а спях по 4 часа... но бях на 31! (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
1 коментар:
Да, все още имам първия брой в архива си, станах в 5 сутринта, за да си го купя. Усещането беше невероятно и опияняващо – първият свободен вестник след 45 години!
А колкото до песимизъм и оптимизъм - България постигна наистина много през последните 22 години. Тук е мястото да изкажем своята благодарност на и възхищение от демократичната част от българския народ, обособила се още 1989, която е причината за българските успехи - със своята непреклонност, настойчивост и неотстъпчивост, последователност, енергия, ентусиазъм и възторг.
Ако имахме още историческо време, бихме постигнали още повече, но проблемът е в това, че времето на западната цивилизация изтича и светът като цяло върви към катастрофа. За съжаление България не може да остане изолиран остров и също ще бъде увлечена към дъното.
Публикуване на коментар