Моите записки за истинския университет стигнаха до текста, наречен Менте-университетът, след което, поради заетост, ми се наложи да прекъсна поредицата. Тази сутрин имам малко време и сядам да напиша нов опус; за жалост, вчера се разбра, че е починал проф. Иван Славов, прочут университетски преподавател, философ, с когото на млади години се запознах и имах дълги години едни близки колегиални отношения. Не крия, че Иван Славов много ми повлия в ония години, в които моя милост беше млад университетски преподавател; повлия ми също и на начина, по който следваше да започна да се занимавам с философските проблеми.Защото проф. Славов имаше една специфична нагласа, която аз възприех изцяло: философията не е и не следва да е празно и абстрактно теоретизиране, философията трябва да е близо до проблемите на реалния живот и да помага за решаването им, т.е. да се опитва да влияе най-ефективно върху съзнанията. Философията не бива да е грандоманска, да се гнуси от "простия живот", напротив, тя трябва да е близка до човека - и до грижите на човека, пък и на народа. Постарах се да бъда верен на тази мисия на философа, която под влиянието на проф. Славов възприех изцяло. В резултат се получи моята особена житейска съдба, за която по-рано вече писах в есетата си. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
1 коментар:
Континенталната, особено френската и италианската традиция е философите да участват в обществения и политически живот. Още по-драстично е положението в Русия, където повечето философи – поне до 1917 - са същевременно и общественици, публицисти и писатели (или обратно), а чисто академичните философи са рядкост. На другия полюса са англосаксонските страни, в които философията не играе почти никаква непосредствена обществена роля, а е изолирана, съвсем академична и техническа дисциплина.
Университетската атмосфера наистина е неповторима, затова в повечето градове в Б-я и извън страната, в които навремето съм бил, обичах да посещавам университети и университетски книжарници, а също и да присъствам на лекции по всевъзможни дисциплини и специалности без връзка помежду си, просто ей така, като външен слушател.
Публикуване на коментар