Животът, славата и съдбата на щедро платените медийни курви

Иван Бедров е написал кратък коментар на най-последните подвизи на явлението Бареков: виж И сега ли ще се правим, че не забелязваме?. Тоя наудържим пак се бил разпищолил, той път късал в ефира вестници, ерго, очаква се следващия път и аутодафе на книги на устрои. Наистина, не трябва да се стои сякаш нищо не става; наистина, трябва да се реагира, въпреки че този или онзи може да изкрещи, че тоя там проявявал "неколегиалност" и пр.

Моя милост, слава Богу, не е журналист, а гражданин и философ, тъй че имам в пълен обем потребната свобода да кажа и напиша каквото мисля; ето, прочее, какво написах там, в блога на Бедров, когото все пак поздравявам за позицията му:

Съвсем не е безобидно това, за което пише г-н Бедров; името наистина не е важно, важно е явлението, което този "журналист" олицетворява и персонифицира. На това нещо може да се тури определението "чалга-журналистика", макар че се питам дали изобщо чалгата може да е чак толкова арогантна като него. Такива като него, дето не се гнусят да изпълнят каквато и да било поръчка, колкото и мръсна да я тя, стига да има някой, който хубаво да плати, всъщност са чисто и просто мекерета и дори парцали, обиращи цялата мръсотия; трябва нещата да се наричат с точните им имена. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo