Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

петък, 24 февруари 2012 г.

Иде пролет!!! Иде лято!!! Да ликуваме, зимата свършва!!!



Наистина, какво чакаме още?! Да се радваме! Да приключваме със зимната навъсеност! Нека усмивка озари лицата на всички! Животът пак победи и възтържествува! Лошото мина! Иде неудържим подем на жизнеността и на жизнената сила!

Пенсионери, вий сте герои, щом пак оцеляхте! Поклон вам! Бъдете живи и здрави!

Всички да сме живи и здрави! Простете за сантимента, но в Пловдив усетих диханието на пролетта и се вдъхнових! Затуй написах горното. Простете слабостта на стария човек и философ.

Хубав ден ви желая!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

1 коментар:

нищо каза...

Не следя постоянно вашите теми и коментари, но каквото съм чел е било с интерес.
Обаче в случая съм наистина изненадан - човекът зад философската пелена, човекът скрит в ерудирания стремеж, човекът зад всички знания, книги, критики и разсъждения, изведнъж стигайки до него дъхът на чистото съществувание, казва "простете".
Точно, когато сте най-истински, тези спонатанни редове, които сте написали така непредубедено са едни от най-силните ви изявления и вие казвате "простете" ..... да простиш кое, да простиш какво, за да простиш, първо трябва да обвиниш, инак какво ще прощаваш.

От мен едно Благодаря - да бъдеш е знаене. (и само изглежда да е слабост)