Чета на едно място - виж Премиерът: Костов създаде монополите, Трайчо си отиде заради мудна работа - за някакво тъпо медийно изфърляне на г-н Премиеро; все в неговия стил, явно тоя човек хептен не може да надскочи боя си, пък ако ще да го турят не Премиер, ами дори Цар или папа; публикувам думите му, а след това давам кратък коментар на един човек във Фейсбук, който на невежествения нахален лъжльо Борисов отговаря с най-прости рационални отговори, даващи ни самата истина по въпросите; въпроси, по които наглецът-Премиер се изказва колкото само да покаже лъжливостта и невежеството си; аз писах, че голямата уста на Боко ще му съсипе кариерата, а покрай неговата кариера и нашето отечество ще съсипе, т.е. ще ни нанесе непоправими поразии; но нека ломоти що му дойде на акъла като няма друга работа; та ето, четете що е заявил единия и какво пише другия, имам предвид един мислещ гражданин:Правителството на СДС и Иван Костов създадоха монополите, смята Бойко Борисов. В предаването „Насреща: Люба Кулезич“ по ТV7 той индиректно констатира, че у нас има и монопол на фармацевтичния пазар. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
12 коментара:
А всъщност, Грънчаров, ти мислиш ли, че някой има реална възможност да се справи с монополите и олигарсите в България? И как да го направи? Или пак упражняваш красноречието си, граничещо с празнодумство?
Tsvetanka Sevdina
Как да стигнеш сянката си?!
Валентин Якимов
Кой всъщност създаде почвата, кой узакони появата, кой най-общо е виновен за статуквото? И каква е алтернативата? Ако отговориш на тези въпроси, можеш да се вживяваш в ролята на проповедник, ако ли не си просто досадник!
Tsvetanka Sevdina
Много патетично се изказвате, любезна госпожо, много страст влагате в думите си; влагайте страстта си в други, по приятни неща, на други места, нали се сещате за какво намеквам, а тук прекалената страст е неуместна. Тук следва да се мисли. Явно не сте чела какво казва тоя мислещ гражданин, когото цитирам, и с чието становище съм напълно съгласен. Прочетете, помислете, там има железни аргументи. А моята особа, която явно толкова Ви вълнува, я оставете на страна. Моята личност е каквато е и аз от нея няма да се откажа. И от ценностите си не се отказвам. Колкото и да ме мъмрите, че не мисля "правилно", аз пак няма да почна да мисля като Вас, понеже, първо, съм мислещ човек, второ, понеже не съм жена. Прочее, силата на жените е в друга сфера, ето, Вие самата прекрасно демонстрирате това; силата на жените са чувствата, не интелектът; жената превъзхожда мъжа в емоционално отношение, а пък мъжа жената - в умствено. Това, че има умни жени, превъзхождащи много мъже, съвсем не променя горната теза. Подхвърлям Ви нещо, по което си струва да помислите. А оставете политиката и икономиката на мъжете, това е мъжко занимание. Аз лично смятам, че и умните жени-политички, доколкото такива изобщо има, премерно Т.Дончева и М.Кунева, примерно, съвсем не могат да разклатят мъдрата теза, останала ни от древността: политиката е мъжко занимание. Толкоз. Дадох Ви пища за размисъл; успех Ви желая! Опитайте да помислите, не е толкова трудно...
Г-жо Севдина, дори за задаването на правилните въпроси се иска огромна интелигентност. Но задавайки въпроси, за да се докажете на някого, че не е умен, Вас не ви прави по-извисена. Всеки може да пита, това е и първата ни реч - въпросите, хиляди такива.
Бъдете различна и ни дайте отговори. За да не бъде досадно.
Ако вашето мнение е градено на основата на новините на БТВ или БНТ, сте далеч от истината и близо до досадата.
Деним Димитров
Много съм ви признателна за анализа, който направихте на думите ми, г-н Димитров. Обаче, изобщо не възнамерявам да ви давам обяснения. Просто приемете, че мнението на 85 % от хората в България се формира именно от тези новини, а т.н. интелектуалци са възседнали някакъв самотен връх и бълват ли бълват проповеди, които са абсолютно безполезни (освен за малцина слушатели, задоволяващи и те претенциите си за възвисеност и интелектуалност).
И пардон! Извинете, драги интелектуалци, че цапам стената ви с нискоинтелигентните си, простонародни въпроси! Останете си със здраве!:))
Tsvetanka Sevdina
Независимо дали ни харесва или не и дали го смятаме за морално или не, но пазарната икономика почива на КОНКУРЕНЦИЯТА. Само че пазарните субекти по принцип не се стремят към конкуренция като такава. Напротив, те често се стремят да нямат конкуренция, да я елиминират и да са монополисти в дадена област, защото тогава могат да налагат монополно високи цени. Ето защо „невидимата ръка” на пазара трябва да е допълнена от много „видима ръка”, която да предотвратява картелизирането и монополизирането, които са неизбежни, ако всичко се остави на прословутата „невидима ръка”. А особено лошо става, когато правителството не само не се бори с монополите, но и ги поощрява и закриля.
А колкото до Костов и Нефтохим:
По НТВ експрезидентът Петър Стоянов хвърли "бомбата" в неделната рубрика "Темата на Нова" с твърдението, че протестите на ДСБ по време на визитата на Путин били нещо като компенсация заради 'гузната съвест" на Иван Костов, защото като премиер той е продал на руснаците комбината. Нещо повече, според Стоянов Андрей Луканов е диктувал на Костов какво да прави
Спомените на президента Петър Стоянов са по-лоши от откровената лъжа. Те са полуистина. Който не знае подробностите, неизбежно става жертва на полуистините. Особено ако е гласувал, за да бъде избран авторът им за президент. Някога сме вярвали на този човек. Затова лъжата лесно се утаява в съзнанието като истина. Или ни запраща някъде между "твърдо е така, щом го казва той" и "има нещо вярно". А територията на съмнението в политиката е огромна. Малцина се опитват да я прекосят докрай и да стигнат до истината.
Единадесет години след безпрецедентния грабеж на банките, икономическата катастрофа, липсата на хляб и ток и стихийните бунтове, причинени от чудовищното "управление" на Жан Виденов, десният президент Стоянов възхвали комуниста Виденов като безспорно честен управник.
Седем години след като Иван Костов извади България от националната катастрофа, стабилизира лева, създаде пазарната икономика и превключи релсите на българската история към НАТО и ЕС, "антикомунистът" Стоянов определи Костов като изпълнител на политиката на Луканов. Твърдата днешна позиция на Костов срещу путинизацията и превръщането на България в троянски кон на руската енергийна олигархия в Европа беше наречена от Стоянов "политическа гузност". Защото според "нашия" президент не друг, а Костов пръв застрашил българските интереси, като продал "Нефтохим" на руската компания "Лукойл" вместо на "Шел". И с това България още тогава станала енергийно зависима от Русия. Тази глупост досега беше повтаряна само от най-твърдоглавите бесепари. Сега я чуваме от президента Стоянов - човек, претендиращ, че е умен и компетентен, сиреч запознат с фактите, владеещ политическата логика, способен да осмисля действителността.
A eто какви бяха фактите при които Костов трябваше да взима тежките решения за нашата индустрия:
1. „Нефтохим" беше оставен от "честния" Виденов със 173 млн. долара просрочени задължения към банки и доставчици и дълговете му нарастваха.
2. В края на 1996 г. (след като житото беше изнесено и страната остана без хляб) по нареждане на Виденовото правителство "Нефтохим" сключи сделка за тайна доставка на 300 хиляди тона пшеница от Югославия срещу дизелово гориво. Горивото - по занижени цени, а зърното - 50 % по-скъпо от това на пазара. Сделката дори не беше осчетоводена, т. е. беше класическа криминална далавера.
Чрез сложна схема с участието на Държавния резерв зърното беше окрадено, а "Нефтохим" загуби 67 млн. долара, които никога не бяха възстановени нито на държавата, нито на комбината.
3. "Нефтохим" приключва 1996 г. със загуба от 85 млн. (сегашни) лева и е единствената рафинерия в света, отчитаща загуби пета поредна година. От 1993 до 1996 г. предприятието е източвано не само на входа и на изхода, но съвсем официално и от държавата. През 1995 и1996 г. например горивата са продавани на вътрешния пазар по цени, определяни от правителството, които са били с до 50 % по-ниски от разходите само на суровината за тяхното производство. За да не се помпала инфлацията!!
4. Никоя банка и никой доставчик в света (и най-вече руските доставчици) не желаеха да кредитират такова предприятие. В началото на 1997 г. „Нефтохим" на практика беше фалирал.
5. С огромни трудности правителството на Иван Костов успя да стабилизира Бургаската рафинерия, но през 1999 г. състоянието й все още беше "на ръба". Предприятието се нуждаеше от минимум 100 млн. долара свежи оборотни пари за възстановяване на нормалната му дейност и от над 300 млн. долара инвестиции.
6. Заради състоянието на рафинерията (до което я доведе правителството на "честния" премиер), а не заради користни комбинации на Костов, към приватизацията на "Нефтохим" практически нямаше интерес от световните корпорации. Впрочем купувачът „Лукойл" беше препоръчан от консултантите по приватизационната сделка "Артур - Андерсен & Кредитандщалт". "Шел" за съжаление се отказа от "Нефтохим" и вместо в производство инвестира в бензиностанции и търговия с нефтопродукти.
7. Освен от окаяното финансово състояние западните компании бяха отблъснати и от остарялата технология и свръхнаситеността на регионалния пазар с горива. Румънските рафинерии, макар и в по-добро състояние, по това време също не привлякоха водещи световни инвеститори и някои от тях бяха закупени от по-малки европейски и руски компании.
8. За разлика от природния газ суров нефт може да се достави отвсякъде. Рафинериите по принцип не са зависими от монополни доставчици на суровина. Същото важи и за горивата. Затова и "Нефтохим" покриваше под 70 % от вътрешното потребление.
9. Единствената причина рафинерията в Бургас да внася главно руски петрол е фактът, че той е най-евтин поради късите транспортни разстояния и ограниченото търсене в Черноморския басейн. Доставките отвъд Босфора не са проблем, но просто са по-скъпи.
10. Накрая не без значение е и фактът, че "Лукойл" беше първата руска компания с масирано участие на западни капитали. Акциите й се продават на най-големите световни борси. Тя не е инструмент на руската геополитика не за друго, а поради това, че действа при жестока конкуренция (за разлика от Тазпром" например).
Е, как от тези факти може да се заключи, че приватизацията на „Нефтохим" е подчинила българската енергетика на Русия? За какво да е гузен Иван Костов? Затова ли, че при неговото управление държавата взе 101 млн. долара за предприятие, което за по-нататъшното си съществуване се нуждаеше от минимум 400 млн. долара за оборотни средства и инвестиции? Или пък затова, че приходите в хазната от акцизи и ДДС, внасяни от „Нефтохим", се увеличиха над два пъти за първите две години след продажбата му? А може би заради факта, че „Нефтохим" е единственото крупно предприятие у нас, което след приватизацията изпълни изцяло инвестиционната си програма и спази сроковете на ЕС за преминаване изцяло към безоловен бензин?
Източник: http://master78.blog.bg/politika/2008/02/13/privatizaciiata-i-petyr-stoianov.163075
1. Продажбата на Нефтохима на Лукойл беше едно от най-добрите решения на Иванкостовото правителство. Имаше конкурс, надяваха се да се образува опашка от запани инвестиции, явиха се трима, две руски и ОМВ , Лукойл даде най-добрата оферта, Костов им го даде. Точка.
2. Легендата, как Костов спасил Европа , отнемайки бухалката от ръцете на Гадния Руски Рекетьор
е за вътрешна СДСерастка консумация. Една интелигентна аудитория обича да чете легенди но не им вярва!
И Станишев, и Кобурготски, и Костов са виновни за нетърпимата монополизация на икономиката ни. Но нито един от тях - колкото Борисов. Правителството на ГЕРБ положи огромни усилия да превърне средните предприятия в мъждукащи дребни фирмички и да погребе крехките надежди за зараждане на средна класа в България.
Бачо Кольо, когато фактите говорят и Боговете мълчат...а комунистите скачат от Бузлуджа! Точка.
Публикуване на коментар