Проблемът на българското общество е, че не е либерално, т.е. свободата не е водеща ценност в него. Мнозинството от хората у нас не разбират свободата, не умеят да живеят с нея, подозрителни и недоверчиви са, а има и такива, което са нейни открити врагове. Ние сме едно болно общество, едно общество, болно от заразата на комунизма. Комунизмът е това: несвобода, отказ от свободата заради спокойствието на комуната, отказ също така и от личността, щото комуната личности не търпи. Посткомунизмът е едно мъчително пътуване на болното от комунизъм общество към ценностите на свободата, към здравото и отговорно съществуване на свободния, на вярващия в силите си човек.Ако всички "системи на отношения" в болното общество са болни, то т.н. реформа и промяна не е нищо друго освен процес на оздравяване, на пътуване към зравето. Обществото е организъм, подобен на живия, а здравето в организма не е нищо друго освен съпротива срещу слабостта и болестта. Жизнено необходими като общество са ни силните и свободолюбиви личности, постигне ли се една критична маса от такива индивиди, едва тогава ще се отървем от болестта, ще излезем от мрака, от среднощието на вампирясалия комунизъм. А пък свободата може да се уподоби на светлината; без светлина няма и живот. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
3 коментара:
аз съм за държавното образование, но трябва да има тежки реформи в него.
Ако кажа, че със старите чиновници, реформа не се прави,няма да кажа нищо ново!Кое правителство ще има куража да промени стимулирането на преподавателите и обучаваните?Защо още нормативът от часове, в които е присъствал преподавателят и обучаваният са основният критерий за възнаграждение , оценки и диплом?Защо всички ги мързи да оценяват според решени задачи, постигнати резултати и социализация в обществото?Разбираемо е до 4 клас, децата да не се оставят без надзор, да се учат да учат, преподавателят е лидер за подражание, но след това?Не е ли нормално, хватката да се отпуска?Младите хора постепенно трябва да се подготвят за самостоятелно оцеляване в живота!?
никой не иска младите хора да мислят, искат да ги направят бурмички в системата...
Публикуване на коментар