И в наши дни има хора, способни на постъпки от най-чисти идеалистични подбуди

Днес пощальонката ми е донесла препоръчано писмо, изпратено от млад човек (зрелостник, току-що завършил 12 клас, бъдещ студент), комуто преди около седмица бях изпратил по пощата досега излезлите книжки на списание ИДЕИ. Ето за какво ми пише този млад човек, а пък по-долу можете да прочетете и моя отговор до него:

Драги г-н Грънчаров,

Изпращам Ви тези пари (50 лева, бел. моя, А.Г.) като едно скромно, но добронамерено финансиране на проекта Ви списание ИДЕИ, понеже (типично за младите хора) все още вярвам в стойността на доброто, а във Вашия проект виждам една прекрасна инициатива.

Пожелавам Ви единствено повече хора, които да купуват списанието - и най-вече да го четат с разбиране!

С уважение: Г.С.

Уважаеми г-н С.,

С благодарност, пък макар и с голямо неудобство, приемам Вашата лепта за списание ИДЕИ; с жеста си Вие давате един пример, че и в наши дни е възможно да има хора, способни на идеалистични дела, на постъпки по повелята на най-чисти идеалистични подбуди. Това, че сте млад човек, прави жеста Ви още по-изразителен, понеже надеждата е тъкмо вие, младите хора, да успеете да пресътворите съвременна България така, че духовността (и поражданото от нея личностно отношение) да не е рядък, нежелан гостенин в нея, а постоянен жител и дори стопанин. Именно от тази благородна кауза се вдъхновяваме и ние, създателите на списание ИДЕИ. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo