Николай Хайтов, нашият национален капитал!

НОВИ ЩРИХИ КЪМ ОБРАЗА НА ВЕЛИКИЯ ХАЙТОВ

Автор: Евгений Тодоров

Тези дни ми попадна една тънка книжка, която не може да се намери в нито една книжарница. Заглавието е “Писма от Николай Хайтов до Славчо Дичев”. 85 годишният Тодор Дичев – син на споменатия в заглавието Славчо Дичев, изглежда е решил, че има неща, които не трябва да бъдат забравени и ни припомня една история, започнала през 1961 година и завършила някъде към 1990.

Става дума за историята на село Манастир. Славчо Дичев е бил кмет на селото три пъти между 1920 и 1947, на преклонна възраст решава да събере всичко, което знае за родното си село. Ръкописът е предаден на Хайтов, който го обработва, редактира и се бори за издаването му. След няколкогодишни перипетии историята излиза, подписана от Славчо Дичев и Николай Хайтов. Именитият писател накрая пише на летописеца от Манастир: ”Това е твоят паметник – вечен паметник, който сам си изгради и ще остане да се знае в бъдните поколения.”

След години излиза ново издание, на корицата обаче е само името на Хайтов. Бъдните поколения очевидно нямат нужда от другото име.

Някои пловдивчани може би още си спомнят как през 1986 година в популярния тогава вестник “Комсомолска искра” се появи материал, уличаващ Николай Хайтов в присвояване на авторството на историята на село Манастир. Издателството моментално пое вината за уж полиграфическата грешка, но историята на свърши дотук. Окръжният комитет на БКП, активизиран от самия Хайтов, започна разследване на “заговора” срещу живия класик и народен представител. Журналистката Велислава Дърева, нарочена за режисьор на заговора, бе уволнена. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo