Прочетете във връзка с националния празник на САЩ моето есе Какво за мен е Америка?, в него съм казал най-важното за своето отношение към толкова обичаната от мен страна, в която свободата е издигната в култ, в религия, в най-свято е свещено нещо.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
4 коментара:
Честито!
Никой не отрича постиженията на Америка, но особено като европейци и носители на голямата европейска култура, която открай време – и с право - комплексира американците не бива да изпадаме в телешки възторг пред всичко американско. Няма съвършени общества и Америка има предостатъчно трески за дялане. За да няма недоразумения: тук не става дума и за сравнение с комунистическия СССР например. Комунизмът е абсолютно античовешка система, априори е извън всякакви категории и класации, автоматично отпада и въобще не подлежи на обсъждане.
Освен това за съжаление днес Америка има „малък” проблем. Един от водещите руски икономисти Михаил Хазин:
„Конец "золотого миллиарда": Тема конца капитализма традиционно ассоциируется с коммунистической идеологией. Я много раз поднимал ее в своих выступлениях, и практически всегда находился кто-нибудь, кто начинал говорить, что слышал это все уже от «штатных пропагандистов райкома КПСС» или еще что-то подобное. Однако беда в том, что в рамках политэкономической науки тезис о конце капитализма появился задолго до Маркса и марксистов. И, как мне кажется, сегодня актуальность этой темы сильно выросла, поскольку именно в последние 20 лет и было достигнуто то условие, которое политэкономы еще XVIII века рассматривали как условие конца капиталистического развития… Это может нравиться или не нравиться, но это, как говорится, медицинский факт… Отметим, что в реальности все еще хуже. Дело в том, что еще в конце 1970-х, когда в мире было две технологические зоны, остро конкурирующие друг с другом, и когда еще было совершенно не ясно, которая из них победит, в США решили ускорить свое развитие искусственным путем — за счет кредитного стимулирования спроса… Именно для поддержания этого спроса и делаются колоссальные долги, и даже если их не возвращать, а просто остановить их рост, начнется очень серьезное, чтобы не сказать катастрофическое, падение уровня жизни населения. А поскольку падение спроса неминуемо влечет за собой и падение доходов, получается, что реальный спад будет еще сильнее — по нашим оценкам, в Евросоюзе и США он достигнет 50% от нынешнего уровня… Как будет развиваться ситуация после окончания кризиса, вопрос достаточно сложный. У меня есть на эту тему соображения, но они носят очень умозрительный характер, это пока еще не научное знание.”
Целият текст:
http://worldcrisis.ru/crisis/988931
За Америка можем още да кажем, че тя за съжаление вече не е великата някога република. Те е деградирала и се е отдалечила от идеите, заветите и ценностите на отците-основатели. Днес тя се управлява от една плутокрация, която е изплашена до смърт за своите богатства и привилегии и поради това с всеки изминал ден ограничава гражданските свободи и дори има признаци, че подготвя военно положение, за да се спаси от справедливия гняв на американския народ. Олигархията иска послушен народ, на който да отвлича вниманието с високотехнологични дрънкулки и повърхностни забавления и който да е затънал до уши в дългове.
Разбира се, не бива също така да идеализираме и превъзнасяме миналото и “доброто старо време”. Старите американски капиталисти и предприемачи като старият Рокфелер например не са били особено приятни личности и съвсем не са били обладани от безкористно човеколюбие. Тяхната филантропия не е била напълно чистосърдечна, а също така продиктувана от стремежа да подобрят своя крайно отрицателен обществен образ.
Във връзка с това няколко любопитни пасажа от автобиографията на прочутия полски пианист Игнаци Ян Падервески (1860-1941), който описва една друга Америка – Америка отпреди 100 и повече години. Падеревски между другото е един от малкото големи музиканти, които активно се занимават с политика. Той по едно време дори е министър-председател на Полша. Има и няколко запазени филмови кадри от него, напр. http://www.youtube.com/watch?v=jrW13GghMso, след 05:04:
“Моето първо турне (1892) се превърна в една безкрайна обиколка из Щатите... Много неща могат да се кажат за ония ранни дни... Америка ми беше направила извънредно дълбоко впечатление тогава, и аз наистина се бях влюбил в нея, макар че в началото Америка ме посрещна студено и дори малко враждебно. Съединените щати са страната на приказното богатство, на безкрайните степи и на разнообразието. В Щатите има толкова природни красоти – безброй планини, долини, заливи, каньони и пристанища... Въпреки това за чужденеца, който е пътувал из Щатите преди 40 години само из градовете, без да се отклонява от строго начертания си път, Съединените щати биха му се сторили крайно грозна и неприветлива земя... В ония дни... освен няколкото града като Вашингтон например с широките си булеварди и с чудесните паметници, Щатите не притежаваха никаква друга красота и привлекателност. Цялата страна изглеждаше мръсна и в нея цареше голям безпорядък. Селища, улици, площади – всичко тънеше в кал и в страшно безредие. Благоустройството на страната не занимаваше умовете на хората; те трябваше да се грижат и да мислят за други неща. Природните гледки, които се откриваха край железопътните релси... приличаха на жалки одърпани декори на третокачествен филм. Особено грозни и занемарени изглеждаха полските чифлици и ферми; селищата, макар и огромни по величина в сравнение с европейските села и градове, се намираха в истински окаяно състояние.
В Америка не съществуваше селска класа. В тия дни страната изобилствуваше от чужденци, чиято единствена цел беше да трупат пари, а не да благоустрояват градовете и жилищата си... В Америка чужденецът не се чувства задължен да върши онова, което е длъжен да прави в собствената си родина. Той зачита твърде слабо привилегиите, които е получил. От момента, в който стъпва на американска земя, той се чувства вече “свободен” и често пъти тази “свобода” довежда до твърде печални резултати... Никой не полагаше никакви грижи и старания да благоустрои градовете и селата... Всичко беше оставено на произвола на съдбата. Човек рядко съзираше цветя на прозорците, рядко виждаше градини около къщите... Днес обаче положението е много променено... редица селца и градчета... са се превърнали днес в благоустроени селища, които съперничат спокойно на най-красивите европейски градове.
Когато пристигнах за първи път в Съединените щати, останах поразен преди всичко от огромността на тази страна, от колосалните възможности в нея, от несметните й богатства, от работливостта на населението. Като че ли всеки мислеше само как да се обогати. Атмосферата навсякъде беше напрегната, разгорещена, съперничеството и конкуренцията между отделните индивиди и отделните търговски и индустриални фирми надвишаваха всичко познато дотогава. Бързина, бързина – всеки в Америка бързаше да постигне определената си цел, да изпревари своя събрат. Всеки почти мислеше и говореше за пари...
Много погрешно би било обаче да се заключва от думите ми, че Съединените щати са страна на чистия материализъм. Зная, мнозина са уверени, че американците се интересуват само от пари; че цената на един предмет им прави по-дълбоко впечатление, отколкото неговата стойност и красота; че доларът е единственото нещо, което обожават; че всичко друго няма никакво значение за тях. В действителност нищо не би могло да бъде по-погрешно... и по-несправедливо, макар че все пак материализмът играе значителна роля в живота на американците.
Наистина съществуват известни хора, за които стойността на всяко нещо почти се изразява само в цифри, но това качество не е привилегия само на американския народ. Открил съм от богат опит, че в Америка съществува повече идеализъм, отколкото всякъде другаде по света. Познавам американци, които са се трудили непосилно цял живот да натрупат богатство и което... са изразходвали за някакъв морален ИДЕАЛ.
Човек трябва да помисли само за великолепните институти, основани и поддържани от хора като Андрю Карнеги и Рокфелер... Иначе американците въпреки енергията си не са големи любители на ръчната физическа работа. Може би с това се обяснява силното развитие на машинната индустрия в Щатите. В действителност в Америка почти не съществува слугуващо съсловие в смисъла, в който го разбираме в Европа. Най-добрите слуги в богатите американски семейства са европейци.
При все това въпреки чудесните машинни изобретения и всички луксозни предмети човек чувства осезателно липсата на някои малки удобства, които са неразделна част от всекидневния живот в Европа. Човек не може да бъде истински обслужен в Америка, макар че има на разположение всякакви удобства и улеснения. Изобщо взаимното обслужване на е силно развито в Америка. Въобще Америка е страната на най-силните контрасти.
Грънчаров, за малко да се разплача от умиление от начина по който разказваш на дяда си какви са американците: "...левенти, силни , здрави, усмихнати, доброжелателни..."
П.С. ти май му разказваш впечатленията си от гей-парада София прайд.
П.П.С. Ако някога имаш късмета да се разходиш по авенютата на Ню Йорк ще видиш какво са "левенти и силни" американците. За пет дни там съм видял толкова тлъст, разплут и безформен народ, колкото не съм видял за 40 години в България.
П.П.П.С. За "усмихнати и доброжелателни" - да, точно такива са обикновените американци.
Публикуване на коментар