Представена публикация

В Мрежата небезразлични граждани разпространяват призив за благотворителна акция във връзка с моята така незавидна ситуация

Току-що разбрах, че приятели от групата на небезразличните граждани разпространяват из Мрежата следния призив за благотворителна акция в...

четвъртък, 26 юли 2012 г.

Философското консултиране

Тия дни из медиите се обсъжда информация, че твърде много (най-много) от кандидат-студентите в СУ "Св. Климент Охридски" искали да учат психология. Наистина това явление си заслужава да бъде обсъждано. То е преизпълнено със смисъл. Явно много млади хора вярно са преценили, че нацията е на път да психяса напълно, което пък рязко повдига потребността ни от квалифицирана психологическа и психотерапевтична помощ. До този момент с тази обществено важна задача - психическото здраве на изстрадалата ни нация - самоотвержено се грижеха несметни легиони от ясновидки, врачки, гадателки, екстрасенси, оракули и какви ли не още. Грамадният интерес на младежта към психологията и психотерапията обозначава историческия ни преход към, да се надяваме, едни по-модерни, не толкова диви и варварски времена.

В тази връзка и аз искам да поразсъждавам и да кажа нещичко. Особено поради това, че не от вчера се занимавам с тия неща: моят Център за развитие на личността, носещ името HUMANUS беше една от първите организации у нас, които се захванаха професионално с психологично, психоаналитично консултиране, с психотренинг, с различни курсове за решаване на различни психични проблеми на изтерзаната от толкова комунизъм личност у нас (психодрама, групова динамика и пр.). Вече 20 години скоро ще се навършат откакто ние станахме една от първите, ако не и най-първа птичка, възвестила настъпващата едва сега пролет на масовото психологическо консултиране и на психотерапията у нас. Много сме направили в сферата на модерното обучение по психология в българските училища, писали сме и сме издавали учебници и учебни помагала за ученици и студенти и пр. Така че е радващо настъпването, да се надяваме, на един същински ренесанс в интереса на родната ни човешка природопопулация към тия проблеми. (ОЩЕ >>>)


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

2 коментара:

Анонимен каза...

Може и да имаш право, но аз виждам нещата другояче: в училище най-интересни са часовете по психология, защото в тях се правят нетрадиционни упражнения. И тъй като болшинството от младите хора просто следват това, което им е интересно, този интерес е напълно оправдан. Аз самият съм магистър по Социални науки, но преподавам английски повече от 20 години. И от опит мога да кажа, че в часовете прилагам психология, а не толкова педагогика. Май е време повече педагози да бъдат психолози. Тогава учениците ще учат с желание.
преди около час от мобилния ·

George Alex

Ангел Грънчаров каза...

Напълно верно, споделям. Аз не ща да противопоставям философията на психологията, а двете са в някакъв смисъл неразличими - в едно по-съвременно разбиране... Ще дойде момент да се осъзнае това, което казвате. Психологическата подготовка на масовия български учител е под всякаква критика, правят се недопустими грешки, и то всекидневно...