четвъртък, 26 юли 2012 г.

Философското консултиране

Тия дни из медиите се обсъжда информация, че твърде много (най-много) от кандидат-студентите в СУ "Св. Климент Охридски" искали да учат психология. Наистина това явление си заслужава да бъде обсъждано. То е преизпълнено със смисъл. Явно много млади хора вярно са преценили, че нацията е на път да психяса напълно, което пък рязко повдига потребността ни от квалифицирана психологическа и психотерапевтична помощ. До този момент с тази обществено важна задача - психическото здраве на изстрадалата ни нация - самоотвержено се грижеха несметни легиони от ясновидки, врачки, гадателки, екстрасенси, оракули и какви ли не още. Грамадният интерес на младежта към психологията и психотерапията обозначава историческия ни преход към, да се надяваме, едни по-модерни, не толкова диви и варварски времена.

В тази връзка и аз искам да поразсъждавам и да кажа нещичко. Особено поради това, че не от вчера се занимавам с тия неща: моят Център за развитие на личността, носещ името HUMANUS беше една от първите организации у нас, които се захванаха професионално с психологично, психоаналитично консултиране, с психотренинг, с различни курсове за решаване на различни психични проблеми на изтерзаната от толкова комунизъм личност у нас (психодрама, групова динамика и пр.). Вече 20 години скоро ще се навършат откакто ние станахме една от първите, ако не и най-първа птичка, възвестила настъпващата едва сега пролет на масовото психологическо консултиране и на психотерапията у нас. Много сме направили в сферата на модерното обучение по психология в българските училища, писали сме и сме издавали учебници и учебни помагала за ученици и студенти и пр. Така че е радващо настъпването, да се надяваме, на един същински ренесанс в интереса на родната ни човешка природопопулация към тия проблеми. (ОЩЕ >>>)


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

2 коментара:

Анонимен каза...

Може и да имаш право, но аз виждам нещата другояче: в училище най-интересни са часовете по психология, защото в тях се правят нетрадиционни упражнения. И тъй като болшинството от младите хора просто следват това, което им е интересно, този интерес е напълно оправдан. Аз самият съм магистър по Социални науки, но преподавам английски повече от 20 години. И от опит мога да кажа, че в часовете прилагам психология, а не толкова педагогика. Май е време повече педагози да бъдат психолози. Тогава учениците ще учат с желание.
преди около час от мобилния ·

George Alex

Ангел Грънчаров каза...

Напълно верно, споделям. Аз не ща да противопоставям философията на психологията, а двете са в някакъв смисъл неразличими - в едно по-съвременно разбиране... Ще дойде момент да се осъзнае това, което казвате. Психологическата подготовка на масовия български учител е под всякаква критика, правят се недопустими грешки, и то всекидневно...

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ