Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.
Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
2 коментара:
Когато човек се кланя на измислени метафизични абстракции с цел да абдикира от решаването на проблемите си, очаквайки те да се решат от само себе си, това говори много лошо за твърдостта на личността на този човек.
Проблемите могат да бъдат решени единствено чрез рационални методи. Прехвърлянето на справедливостта към нерационални и некохерентни конструкции я ликвидира напълно. Догматизирането и митологизирането влошават още повече нещата, защото затрудняват свободното и рационалното изследване на причините и търсенето на решенията за проблемите. Затова е добре човек, вместо да си измисля висши сили и спасители, да бъде рационален, прагматичен и да не се отказва, да полага усилия да се справя сам с проблемите си.
Социалните конструкции, които не са получени чрез научния метод и по рационални начини, са изключително вредни за развитието и прогреса на човечеството. Затова човек трябва да бъде скептичен към необосновани твърдения, особено когато те бъдат обявени за безгрешни. Именно рационалните конструкции могат да донесат универсална справедливост и равенство, а не архаични и противоречиви писания.
Затова може да се каже, че религиите, вярванията, догмите, необоснованите разбирания, вярата, богопочитанието и разпространяването на такива идеи са безсмислени в съвременен контекст. Те не могат да помогнат на никого, но на сметка на това пречат на голяма част от човечеството. Вече трябва да прехвърлим страницата и тези неща да останат в историята.
И с какво вярата в Бога пречи на човека? Давате ли си сметка какво изобщо е това вяра? Ако е истина, че животът ни е податлив само на рационални детерминанти, тогава животът ни щеше да бъде кошмар - това поне можете ли да схванете? Комунизмът се опита да организира един "изцяло рационално устроен и планиран разумно живот" и какво постигна с това? Вместо "всеобщо организирано щастие" комунистите постигнаха чудовища, животът стана ад, това постигнаха...
Публикуване на коментар