Текстът, който следва, е продължение на поредицата Записки по една бъдеща книга с примерно заглавие ИЗКУСТВОТО ДА СИ УЧИТЕЛ. Отново ще пиша днес за най-безинтересното - образованието на младите... не четете изобщо какво пиша по тия теми, щото може да се се замислите, а тогава какво ще правите?!Когато човек застане пред младите хора в качеството си на учител той има да решава безброй трудни задачи от най-различно естество. Една голяма част от тях произтичат от това, че пред себе си има голяма групи от не съвсем разбиращи интереса си неукрепнали индивиди, които са податливи на всякакви взаимни влияния, предимно лоши и негативни. От друга страна учителят трябва да си изработи свой подход в нелеката ситуация, което означава да реши цяла поредица от принципни въпроси от рода на: Каква всъщност е моята цел? Какво аз искам? А какво искат младите хора срещу мен? Защо изобщо сме заедно? Как трябва да се отнасяме помежду си? Какво трябва да правим? Как да го правим? Какво заедно искаме? Как да се споразумеем за това? и така нататък. Поредицата от въпроси от този род сякаш е безкрайна. Нови и нови въпроси възникват постоянно. И най-необичайни, неочаквани въпроси възникват и могат да възникнат във всеки един момент. Общуването на учителя с учениците в днешни условия е задача с безкрайно много неизвестни, пред сложността на която бледнеят най-изтънчените сложности на висшата математика. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар