За да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ публикувам по-долу дискусията, възникнала по повод на публикация в блога под заглавие Нека не съдим прекалено строго другите, щото сами ще бъдем съдени: с каквато мяра мерим, с такава мяра и нам ще се отмери..., написана преди няколко дена:
Анонимен каза: Съвсем не е така, че само българите се смятат за най-велики на света, това в някаква степен е присъщо на всички народи.
Така например сърбите са на мнение, че най-хубавото нещо на света е да си сърбин и че рано или късно всички народи по света ще прозрат тази истина. Германците са на мнение, че другите народи може и да имат култура и обичаи, но немската култура, нрави и обичаи все пак си остават еталон и най-„правилни”. Англичаните смятат, че Британия е създадена да владее и цивилизова света. Французите са на мнение, че са културно най-издигнатият народ на света, че никой не умее да се наслаждава на живота като тях и че френският език е най-великият език на света. Руснаците също са на мнение, че са най-великите и че са призвани да „спасят” човечеството, а руският език е „великий и могучий”. Китайците смятат себе си за централния народ на света, а всички други народи за „варвари”. Американците са убедени, че живеят в най-великата и най-хубавата страна на света. Гърците се смятат за наследници на Елада и Византия (макар в действителност да нямат никаква връзка с тях) и извличат от това съответното самочувствие. Чехите гледат отвисоко на другите източноевропейци – и т.н. (ОЩЕ >>>)
13 коментара:
Един народ не е виновен за своята народопсихология, както един човек не е виновен за това което е. Всичко у човека се възпитава от средата и расте върху заложеното у него. Истински отговорен за всички идиотщини е само създателя.Ако хората бяха по-умни, по-чувствителни и кротки по нрав, светът щеше да е друг.
Димитър Димитров
Чудесно оправдание изтъквате :-) Евалла! Ашколсун!
lo6oto idva ot tam,4e kogato roditelite pi6at na belite listove na decata si,prepisvat s gre6kite na svoite roditeli....
Diana Georgieva
Нямам вина или заслуга за чудесното оправдание. Кучетата също могат да се чувстват виновни или гузни. Това чувство изпитват спрямо този, който стои над тях в йерархията на глутницата, но никога спрямо по-нискостоящите. Това да ви говори нещо г-н Ангелов?
Димитър Димитров
Любовта не може да възникне от мрачното чувство за отговорност, нито може да я замести. "И заповед нова ви давам ,да любите друг другиго, тъй както и аз ви възлюбих"-Проповедта на Планината на Исус Христоспред 12- тте апостоли . Но на любовта не може да се заповядва. Много е странна идеята хората да се заобичат по заповед и ако не се обичат да са виновни, да се чувстват отговорни.
Димитър Димитров
lubovta idva ot sarceto,4uvstvoto za otgovornost ot razuma....
Diana Georgieva
Човек не може да е отговорен, ако не обича според мен, ако е егоцентричен самовлюбен умник.
Димитър Димитров
kogato se tarsi ravnovesie mejdu razuma i sarceto vsi4ko e nared,ina4e edinia strada...
Diana Georgieva
Любовта е израз на свобода, а свободата, драги г-н Димитров (прочее, фамилията ми не е Ангелов) е неотделима от "мрачното чувство за отговорност", както се изразявате. Нищо мрачно няма в това чувство, напротив, то е най-светло - за ония, които обичат свободата. Християнството, за да е религия на любовта, първо е религия на свободата. Създателят ни е дал шанс да бъдем себе си по най-добрия начин, да избираме себе си, поемайки пълната отговорност за всичко, което ни се случва. Оправданията със "злите сили", които ни пречат, или с "неправилната ни човешка природа" са характерни за ония, които не знаят що е свобода, които изпитват недоверие или направо омраза към нея. Аз на тия хора им викам "комуноиди"...
Това не е оправдание или извинение, а КОНСТАТАЦИЯ. Моля ви, не позволявайте емоциите да замъгляват съзнанието и трезвата оценка на света. Но да караме подред.
В предкапиталистическите общества икономически растеж и оттам растящо благоденствие за цялото население практически не се наблюдава. Това е белег, присъщ най-вече на капитализма. А капитализмът започва да се развива преди 250 години в Англия. В този смисъл всички народи преди 250 години повече или по-малко са спали и само англичаните са се „събудили”. Защо точно те? По ред причини, но резюмирано можем да цитираме големия икономист Лудвиг фон Мизес:
„Преди 200 години положението на Англия е било много по-лошо, отколкото днес в Индия. Но британците не са описвали себе си в 1750 година като неразвити и изостанали, защото не са имали възможност да сравняват положението в своята страна със страни, в които то е било по-добро.
В 18-ти век селското население в Англия силно се увеличава и се стига до свръхнаселение. За тези хора няма земя за наследяване, те са лишени от собственост, броят на “извергнатите” или пролетариите непрекъснато расте, а политиците нямат никаква идея и представа как да им помогнат. В един момент те стават толкова многобройни, че се превръщат в заплаха за съществуващия обществен строй. Когато днес разглеждаме положението в Индия или други развиващи се страни, не бива да забравяме, че положението в Англия в 18-ти век е било далеч по-лошо. По онова време в Англия живеят шест или седем милиона души, от които поне един, а вероятно даже два милиона души са бедни маргинали без място в обществото.
Друг голям проблем е липсата на суровини. Англичаните си задават сериозно въпроса: какво ще правим в бъдеще, когато горите ни няма да дават вече достатъчно дърва за индустрията и отоплението на домовете ни? Ситуацията е отчайваща за управляващата класа. Държавниците нямат никаква идея, а господстващата аристокрация няма дори представа как може да се подобри положението.
В това социално положение са корените на модерния капитализъм. Сред тези маргинали, сред тези бедни хора има някои, които се опитват да организират другите, да създадат малки предприятия, за да произвеждат нещо. Това е иновация. Тези иновации не произвеждат скъпи стоки, подходящи само за богатите. Те произвеждат стоки, които всеки може да използва. И това е началото на капитализма. Това е НАЧАЛОТО НА МАСОВОТО ПРОИЗВОДСТВО.”
Край на цитата
продължение
Капитализмът следователно се заражда тъкмо в Англия в резултат на обективни фактори, най-вече поради демографската експлозия и ограничените ресурси на страната.
Впоследствие и другите народи започват да имитират и копират британския опит и да въвеждат капиталистически начини на производство. България обаче поема по капиталистически път с голямо закъснение – едва след 1878. Защо? Защото дотогава се намира в Османската империя, която спъва модернизацията. Защо? Проф. Николай Генчев:
„Съвременната историография гъмжи от противоречиви характеристики на османотурската социална и държавнополитическа система... Османотурската социална и политическа система, камуфлирала част от институциите на византийския източен модел, се поддържа чрез военна сила, а не чрез строго регламентиран стопански механизъм. Това поставя поробеното население в положението на рая, т.е. на стадо за производство и като лишава поданиците на падишаха от собственост, ОБРИЧА ОРИЕНТА НА ЦЕЛИ ВЕКОВЕ НА БЕЗПЛОДНО СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ, КОЕТО ЩЕ ГИ ИЗВЕДЕ ВЪН ОТ ОРБИТАТА НА МОДЕРНОТО БУРЖОАЗНО РАЗВИТИЕ, ЗАПОЧНАЛО ТОЧНО ТОГАВА, КОГАТО ОСМАНСКИТЕ ОРДИ СТЪПВАТ НА БАЛКАНИТЕ И В ЕВРОПА...”
Край на цитата
Поради това България има само 66 години сравнително свободно развитие след 1878 и през това време постига значителни успехи, без разбира се, да може да настигне Централна Европа. Но това положително развитие е брутално прекъснато 1944. Проф. Пламен Цветков:
„Руският комунизъм е несъмнено най-зловещата трагедия за българската нация след освобождаването й от османска власт. Всъщност Стефан Стамболов съумява само да отложи руската окупация и господство с 57 години.”
Край на цитата
Ето го ОБЯСНЕНИЕТО, а не оправданието за относителната бедност на България и балканските страни в сравнение с Централна и Северна Европа. Нещата не се свеждат до народопсихология. Българите нямата нужда от оправдание. Това е и отговорът на въпроса „къде и защо спахме, когато другите народи се развиваха?!” Историята просто не се развива навсякъде с еднаква скорост и така бързо, както на мнозина би им се искало. Има обективни, външни дадености. Независимо дали ни харесва, или не, много исторически и икономически процеси изискват ВРЕМЕ и тук не помагат никакви порицания, заклинания и заклеймявания.
Така че народопсихологическите обяснения в случая съвсем не улучват целта. Българите съвсем не страдат от липса на трудолюбие и предприемчивост, поне българите преди 1944, защото десетилетната комунистическа диктатура е променила и някои национални психологически черти, и те демонстрират това доста нагледно след 1878. Без да съм специалист по икономическа история твърдя, че като цяло въпреки кризите, войните и т.нар. национални катастрофи развитието е възходящо.
„След началните политически сътресения българската държава се обръща към икономиката. Тя отделя специално внимание на индустрията, която в края на ХІХ и началото на ХХ в. изживява истински икономически подем, който се определя от наблюдатели и историци като “икономическо чудо”.”
(http://212.39.92.39/e/prosveta/istoria_11/40.html)
Мога да дам и пример от личната ми семейна история. Прадядо ми, роден 1885 и тръгнал от нулата, към 1939 започва вече значително да се замогва, като годишният му доход е бил вече достатъчен за закупуване на един апартамент в голям български град, напр. София. Но идва фаталната дата 9.9.1944 и всичко свършва.
Просто историята на пожела да отпусне на България повече време и след близо 500 години робуване на турците българите бяха принудени да робуват на Съветския съюз с фатални последици във всички области, вкл. икономиката.
Публикуване на коментар