Тази сутрин ме "сърбят пръстите", така да се каже, да пиша текст по някаква по-сериозна, философска, сиреч, човешка тема. Избирам като повод за едно такова разсъждение проблема или темата за ласкателството. Оттук ще тръгна, а докъде ще ме изведе разсъжданието засега не мога да кажа. А с ласкателството съм склонен да започна вероятно защото напоследък, кой знае защо, животът ме сблъсква с твърде много ласкатели. Опази Боже, те не ласкаят мен - аз не съм на власт, нито пък съм велик или богат! - те ласкаят и се подмазват на разните му там началства, властници, "звезди", какви ли не знаменити парвенюта и пр. Бие някак си на очи, че ласкателството е все по-често срещано в живота ни явление - и затова ми се ще да му обърна известно внимание.Нямам предвид само това, че медиите, чиновниците, кариеристите и пр. се подмазват така грозно на Бойко Борисов, ласкаят го, тоя човек съвсем се разтопи от ласкатели, от подлизурковци. Такива напоследък срещам на всяка крачка. Аз не знам дали не писах вече, че на едно служебно съвещание, на което присъствах неотдавна, един от ласкателите така прекали, че през цялото време, докато обектът на неговите нескопосани ласки говореше, той го гледаше право в очите и повтаряше сякаш в несвяст: "Точно така! Браво! Напълно съм съгласен! Изцяло подкрепям! Колко вярно говорите! Възхитен съм! Леле, колко сме ощастливени, че си имаме такъв гениален шеф!". Интересното е, че обектът на тия ласки изобщо не усещаше, че те, поднесени в тоя вид, добиват гротесков характер и поради това, че са минали всяка мяра, звучат по-скоро като подигравка. Не, напротив, той се разтапяше от сласт, сякаш мед капеше на сърцето му! Интересното е, че сред публиката сякаш на никой не направи впечатление тази сюблимна сценка; само на моя милост се наложи да се ощипе, та да установи дали не сънува. Не, не сънувах, истина си беше... (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
6 коментара:
Съвсем не е така, че само българите се смятат за най-велики на света, това в някаква степен е присъщо на всички народи.
Така например сърбите са на мнение, че най-хубавото нещо на света е да си сърбин и че рано или късно всички народи по света ще прозрат тази истина. Германците са на мнение, че другите народи може и да имат култура и обичаи, но немската култура, нрави и обичаи все пак си остават еталон и най-„правилни”. Англичаните смятат, че Британия е създадена да владее и цивилизова света. Французите са на мнение, че са културно най-издигнатият народ на света, че никой не умее да се наслаждава на живота като тях и че френският език е най-великият език на света. Руснаците също са на мнение, че са най-великите и че са призвани да „спасят” човечеството, а руският език е „великий и могучий”. Китайците смятат себе си за централния народ на света, а всички други народи за „варвари”. Американците са убедени, че живеят в най-великата и най-хубавата страна на света. Гърците се смятат за наследници на Елада и Византия (макар в действителност да нямата никаква връзка с тях) и извличат от това съответното самочувствие. Чехите гледат отвисоко на другите източноевропейци – и т.н.
В сравнение с всички тях българите независимо от някой залитания изглеждат доста скромни и реалистични. Георги Марков:
„Ако може да се говори за някаква определена и здрава традиция в българския народовластен бит, това е именно чувството на искрени симпатии, толерантност и уважение към хората от всякаква друга националност. Аз мисля, че българите, както в миналото, така и днес, са едни от най-толерантните спрямо чужденците хора по земята. Българите не познават расови или религиозни погроми, не познават шовинистични изстъпления — дори в дни на най-горещ национализъм. Българите винаги са живели в най-добри отношения с малцинствата в собствената си страна — турци, цигани, арменци, евреи, гърци и т.н. Още у Базовите „Чичовци“ човек долавя духа на приятелско разположение спрямо другите народи, който сякаш е неизбежен от любознателността. Българите и от по-старо, и от по-ново време винаги са се възхищавали на хубавото у другите народи, без значение какви са били междудържавните отношения.”
Колкото до въпроса защо като са толкова умни, българите са най-бедни трябва да се отбележи, че богатството на народите зависи от много външни фактори, а не толкова от техните формални интелектуални качества. Между другото българите са най-бедни, но това е относително, защото все пак са НАЙ-БЕДНИ СРЕД НАЙ-БОГАТИТЕ, сред „Златния милиард” – ЕС и Северна Америка. Така че не е толкова зле да си най-беден сред най-богатите. Между другото България е била най-богатата османска провинция, защото българите са били феноменално продуктивни земеделци, а по-късно и занаятчии и търговци.
Причините за относителната бедност на българите са ясни: модернизацията на страната започва сравнително късно ПО НЕЗАВИСЕЩИ ОТ БЪЛГАРИТЕ ПРИЧИНИ. Затова българите просто не са можели да натрупат толкова КАПИТАЛ, колкото други страни, тръгнали по-рано по капиталистически път. За това се изисква ВРЕМЕ. Поради това българската производителност на труда е по-ниска. Проблемът не е, че българите не знаят или не могат или не искат да произвеждат ефективно. Проблемът е, че нямат необходимата за това техника, машини и т.н. И не защото не знаят за тяхното съществуване и т.н., а защото НЕ МОГАТ ДА ГИ ЗАКУПЯТ. А не могат да я купят, защото НЯМАТ ДОСТАТЪЧНО КАПИТАЛ. А нямат капитал, защото НЕ СА ИМАЛИ ВРЕМЕ да го натрупат.
Така че това е причината за относителната бедност не само на България, а на цяла Южна Европа в сравнение със Северна. Важен момент в Източна Европа е, естествено, и комунистическата система, която в началния етап наистина постигна някои икономически успехи, но бързо се изчерпа и така допълнително забави развитието на тези страни. Без комунизъм България днес вероятно щеше да е доста по-напреднала икономически и по-богата.
Ако предпоставим едно приблизително линейно развитие, България след няколко десетилетия вероятно ще настигне богатите страни, а след 500 години всички страни по Земята ще са еднакво богати. Разбира се, тук не влизат в сметките разни катаклизми и катастрофични развития в световен мащаб.
Впрочем можем да се върнем и по-назад в историята и да се запитаме защо цивилизацията се е зародила най-рано в Двуречието и Египет, а на другаде и как става така, че тези народи първи постигат относително благоденствие. Отговорът отново едва ли се крие в особените интелектуални качества на древните шумери и египтяни, а в ОБЕКТИВНИ фактори и обстоятелства, още повече е Ирак и Египет днес не са сред благоденстващите държави.
А пък аз се нуждая спешно от помощт,защото с баща ми нещата всеки ден стават все по зле (рак не чака(.Спешна,но три години така "добричките и толерантни българи" така и не се намери нито един,който да не ме прати на М..а.
Румен Бърцов.
Аз мисля. че правилното, зряло отношение към света предполага не да се фиксираме ексцесивно върху положителните страни или недостатъците на този или онзи народ. Няма идеални хора и народи, светът не е черно-бял. Навсякъде има светлина и сянка, а генетически всички хора по света поне от 50 000 години са еднакви. Различия в “националната психика” и манталитет, разбира се, има и затова скандинавците напр. никога няма да могат да разберат как испанците могат да спят всеки следобед, а в неделя до обяд и след това цял ден до вечерта да висят пред една паеля, докато за южноевропейците ще остане чужда скандинавската склонност да се напиват светкавично при всяка възможност, докато не паднат. Загадъчно е и как например една голям културен народ като германския можа да изпадне във варварство 1933-45 или пък безчинствата на “цивилизованите” англичани, французи, белгийци, испанци и холандци в колониите или разпалената тъкмо от „цивилизованите велики сили” Първа световна война. Най-сигурният начин да направим и без това краткия си живот черен е да се съсредоточим върху отрицателните качества на отделните хора и народите като цяло, защото те са безброй.
Правилното отношение към света е друго: да се наслаждаваме на културните, научни и социално-политически постижения на всички народи и да се стремим да опознаем максимален брой народи и култури по света, но “sine ira et studio“ – без гняв и пристрастие, без да ги «обичаме» или «мразим», да ги издигаме до небесата и да изпадаме в захлас или пък обсесивно да ги проклинаме и принизяваме. При това ВСЕКИ НАРОД по света заслужава внимание. За съжаление обаче един човешки живот не стига, за да се изучат културата, историята, нравите и обичаите и езиците на всички народи по света, така че по необходимост ще трябва да се направи някаква селекция. Но общият стремеж трябва да е в тази посока.
Причините за относителната бедност на българите са ясни: модернизацията на страната започва сравнително късно ПО НЕЗАВИСЕЩИ ОТ БЪЛГАРИТЕ ПРИЧИНИ. Затова българите просто не са можели да натрупат толкова КАПИТАЛ, колкото други страни, тръгнали по-рано по капиталистически път. За това се изисква ВРЕМЕ.
Изключително добри сме обаче в търсенето на оправдания и на извинения. Грешка нямаме в това отношение! ОК, иска се време, ами къде и защо спахме когато другите народи се развиваха?!
Аз възразявам срещу самия този стереотип, свежддащ се до търсенето на всевъзможни обяснения и оправдания - щото той никому не помага. Какво, като измисляме цветисти оправдания, това нима ни помага с нещо? Оправданията служат само за приспиване на чувството за отговорност у несвободните хора и народите с несвободен манталитет...
Публикуване на коментар